НАРЕДБА

за медицинската експертиза на работоспособността


Приета с ПМС № 99 от 31.05.2005 г., обн., ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г.

 Глава първа

 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 Чл. 1.  (1) С наредбата се определят принципите и критериите на медицинската експертиза на работоспособността и редът за нейното извършване.
 (2) Медицинската експертиза на работоспособността е неразделна част от диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения.

 Чл. 2.  (1) Медицинската експертиза на работоспособността включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на трайно намалената работоспособност и определяне характера на заболяванията - професионален или общ.
 (2) Експертизата на намалените възможности за социална адаптация на децата до 16-годишна възраст се извършва по реда на наредбата.

 Чл. 3.  (1) Експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващите лекари и стоматолози, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
 (2) Експертизата на трайно намалената работоспособност се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК.
 (3) Експертизата на степента на намалените възможности за социална адаптация на децата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК с участието на специалисти по детски болести, социални работници и от НЕЛК.
 (4) Потвърждаването или отхвърлянето на професионалния характер на заболяването се прави от ТЕЛК (НЕЛК), определени със заповед на министъра на здравеопазването.  В заседанията участват специалисти по трудова медицина (радиобиология и радиационна хигиена) и по професионални болести, един от които председателства заседанията.

 Чл. 4.  Формата и съдържанието на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) и от министъра на здравеопазването.

 Чл. 5.  Експертизата на работоспособността в лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и Министерството на младежта и спорта се извършва по реда на наредбата.

 Глава втора

 ЕКСПЕРТИЗА НА ВРЕМЕННАТА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ

 Раздел I

 Условия и ред за установяване на временна неработоспособност.

 Общи правила за издаване на болнични листове

 Чл. 6.  (1) Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно- курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението.
 (2) Отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от управителя на НОИ и от министъра на здравеопазването.

 Чл. 7.  (1) Болничните листове се издават от лекуващите лекари (стоматолози) и ЛКК.  Стоматолозите издават болнични листове само за заболявания от тяхната специалност.  Лекарите от центровете за спешна медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни дни само след домашно посещение.  Клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в личната амбулаторна карта (ЛАК) на лицето.
 (2) Болнични листове могат да се издават и от лечебни заведения, които обслужват лицето по месторабота.
 
Чл. 8.  (1) По искане на осигурените лица, които работят при повече от един работодател, се издава повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от работодателите.  В графа бележки на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден.
 (2) Когато има данни за настъпила трудова злополука, довела до временна неработоспособност, работодателят предоставя на териториалното поделение (ТП) на НОИ копие от болничния лист.
 (3) Екземплярите на болничния лист, издадени по реда на ал. 1 и 2, се извеждат под един и същ номер в книгата за регистриране на издадените болнични листове и в книгата за решенията на ЛКК.

 Чл. 9.  (1) Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност.  Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му.  Изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове или след изтичане на работното му време, както и когато болничният лист е продължение.  В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за болния.
 (2) Осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването му.
 (3) В случаите, при които лекуващият лекар или ЛКК са констатирали състояние на неработоспособност, но осигуреният откаже да му се издаде болничен лист, последният задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя, където работи осигуреният.  Ако осигуреният желае да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, той подава съответната молба до работодателя.  В този случай болничният лист се съхранява в предприятието, като към него се прикрепя копие от молбата на осигурения.
 (4) Болничен лист за минало време без предварителен преглед на болния не се издава.  Изключение се допуска най-много до два дни в случаи на тежки остри или изострени хронични заболявания, когато при прегледа обективната находка, отразяваща естеството и стадия на даденото заболяване, доказва, че лицето е боледувало и е било в състояние на временна неработоспособност, но прегледът не е могъл да бъде извършен.  За лица, които поради заболяването си не носят отговорност за действията си, този срок е 10 дни.  При издаване на болничния лист денят на прегледа се включва в посочените два, съответно 10 дни.
 (5) Когато прегледът е бил извършен и временната неработоспособност е била своевременно констатирана, но болничен лист не е бил издаден, той може да се издаде за минало време, ако въз основа на обосноваваща документация на лечебното заведение и ЛАК се прецени, че лицето през това време е било временно неработоспособно.  В тези случаи болничен лист за отпуск до 7 дни се издава от лекуващия лекар, до 6 месеца - от ЛКК, а за повече от 6 месеца - след решение на ТЕЛК.  Целият отпуск за минало време се включва в един болничен лист.
 Чл. 10.  (1) Всички решения на ЛКК и ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност, както и издадените болнични листове задължително се вписват в ЛАК, а за лекуващите се в лечебно заведение за болнична помощ - и в историята на заболяването, и в епикризата.
 (2) Решенията и мненията на ЛКК се вписват под номер в книгата за решенията на ЛКК и се подписват от председателя и членовете на комисията. Всяка ЛКК води отделна книга за решенията си.  Издадените болнични листове от лекуващите лекари и от ЛКК се регистрират в книгата за регистриране на издадените болнични листове, която е една за лечебното заведение.

 Чл. 11.  (1) Болничен лист се издава и при следните случаи:
 1.  умишлено увреждане на здравето с цел получаване на отпуск или обезщетение;
 2.  нарушаване на режима, определен от здравните органи;
 3.  временна неработоспособност поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
 4.  временна неработоспособност поради хулигански и други противообществени прояви, установени по съответния ред;
 5.  временна неработоспособност поради неспазване на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред;
 6.  неявяване своевременно без уважителни причини на контролен преглед.
 (2) Работоспособни осигурени, страдащи от хроничен алкохолизъм и наркомании, приети за лечение в лечебни заведения, имат право на болничен лист, издаден по общия ред за цялото време на престоя им.
 (3) На неработоспособните хронични алкохолици се издават болнични листове по реда и правилата за общо заболяване.
 (4) За всички случаи, посочени в ал. 1, т. 1 - 5, лекуващият лекар задължително вписва в болничния лист: "За анкета".

 Чл. 12.  Не се издава болничен лист за временна неработоспособност:
 1.  на неосигурени по Кодекса за социално осигуряване (КСО) лица;
 2.  когато при прегледа се установи, че осигуреният е работоспособен; в този случай в служебната бележка, ако такава се поиска, се отбелязват датата и часът на явяването и на напускането на лечебното заведение;
 3.  при кръводаряване освен в случаите, когато поради кръводаряването настъпи временна неработоспособност;
 4.  за гледане на хронично болен освен в случаите, когато се прибавя ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на болния, при обективизирано изостряне на заболяването или в терминалния стадий;
 5.  за гледане на лице с трайно намалена работоспособност, на което е определена чужда помощ;
 6.  за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила трайно намалена работоспособност; изключения се допускат, когато са налице обективни данни за обострянето му.

 Чл. 13.  (1) Болничен лист за временна неработоспособност на един осигурен се издава еднолично от лекуващите лекари и стоматолози до 7 дни непрекъснато, независимо дали той се разрешава от един или повече лекари, но за не повече от 40 дни с прекъсване в една календарна година.
 (2) След изтичането на отпуска по ал. 1 болният се насочва към ЛКК.
 (3) Когато болничният лист е издаден в нарушение на ал. 1 и 2, въпросът за временната неработоспособност се решава по реда на чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ).
 (4) Когато съответната ЛКК установи, че е налице временна неработоспособност в периода, включен в болничния лист, издаден еднолично, тя го заверява, като вписва:
 1.  имената на членовете на ЛКК и техните подписи;
 2.  дата и номер на решението на ЛКК по книгата за решенията на ЛКК;
 3.  поставя печат на лечебното заведение.

 Чл. 14.  (1) Болничен лист за цялото време на болничното лечение се издава еднолично от лекуващия лекар или стоматолог.  В случаите, когато след болничното лечение болният се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, включително деня на изписването, както и не повече от 30 дни за домашно лечение.  В историята на заболяването, в ЛАК и в епикризата се отразява издаденият болничен лист и се обосновава необходимостта от отпуск за домашно лечение.
 (2) По искане на осигурения болничен лист за болнично лечение може да се издаде и за по-кратки периоди преди завършване на лечението с оглед изплащане на парично обезщетение за изтеклото време.
 (3) Болничен лист за дневен и домашен стационар се издава от ЛКК.

 Чл. 15.  (1) В зависимост от състоянието на болния в болничния лист се определя един от посочените режими:
 1.  болничен;
 2.  санаторно-курортен;
 3.  домашен:
 а) на легло - постоянно или за определени часове на деня;
 б) стаен;
 в) амбулаторен;
 4.  свободен:
 а) само в района на населеното място, където болният прекарва отпуска по болест;
 б) с право да отиде в друго населено място в границите на Република България.
 (2) При определяне на домашен режим лекуващият лекар или ЛКК, издаващи болничния лист, са длъжни да се информират от болния за възможностите му да проведе лечението си в друго населено място при по-добри грижи без опасност за влошаване на състоянието му от пътуването.  Когато се разреши ползването на домашния отпуск в друго населено място, това обстоятелство се вписва в болничния лист.
 (3) Когато болничният лист, с който е определен домашният режим, е издаден, а нуждата и възможностите за гледане на болния в друго населено място се установяват след неговото издаване, промените в режима по условията на ал. 2 се извършват преди заминаването на болния в другото населено място върху болничния лист преди представянето му на работодател.  В случай че той вече е представен на работодателя, издалият болничния лист изпраща писмо до него, с което се уточняват промените в режима, както и датата, от която следва да се прилагат.

 Чл. 16.  (1) Всички лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и др.) на работоспособни осигурени лица се извършват в извънработно време или в работно време с разрешението на работодателя, без да се издава болничен лист.
 (2) В случаите по ал. 1 лекарят (стоматологът), който прави изследването или консултацията, издава служебна бележка на осигурения, в която отразява часа на явяването и часа на приключване на изследването.
 (3) Болничен лист може да бъде издаден само в случаите, когато времето, необходимо за отиване и връщане до и от лечебното заведение и за провеждане на изследванията и процедурите, ангажира цялото му работно време.
 (4) В случаите по ал. 3 болничният лист се издава от лекаря (стоматолога), изпратил болния за съответното изследване и лечебни процедури.

 Чл. 17.  На осигурени с ампутирани крайници или други ортопедични дефекти, на които се налага да им бъде взета мярка за изработване на ново ортопедично средство или за поправка на старо, както и за обучение при ползването му болничен лист за необходимото време се издава от лекаря в съответния център за протезиране.

 Чл. 18.  Осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск.  Осигурителите не допускат на работа осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност.

 Чл. 19.  (1) Когато лицето, което ползва отпуск по болест, заяви, че работоспособността му е възстановена преди изтичане на разрешения отпуск и ако лекуващият лекар (стоматолог) или ЛКК, издали болничния лист, установят това, те могат да прекратят отпуска, като отбележат в болничния лист датата, на която осигуреният трябва да се яви на работа.  В тези случаи ЛКК може да прекрати отпуск, издаден еднолично от лекар.
 (2) Лекуващият лекар (стоматолог) или ЛКК, издали болничния лист, могат да прекратят отпуска за временна неработоспособност, ако установят, че такава не е налице, но при условие че осигуреният не възразява.
 (3) Споровете между осигурения, лекуващите лекари и други заинтересувани лица и органи се разрешават по реда на чл. 112 и 113 ЗЗ.

 Чл. 20.  Лекуващите лекари (стоматолози) и ЛКК са длъжни:
 1.  да уведомяват осигурените за деня, в който трябва да се явят на преглед или на работа;
 2.  да дават указания на осигурените за реда, начина и сроковете за обжалване на техните решения;
 3.  да осведомяват осигурените по всички въпроси, възникнали във връзка с уреждане на временната или трайната им неработоспособност.
 

 Раздел II

Издаване на болничен лист при болест, трудова злополука,  професионална болест, аборт, при належащи медицински прегледи     и изследвания и при трудоустрояване


 Чл. 21.  (1) При временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение.
 (2) Когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца.
 (3) Неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност.  Прекъсване на временната неработоспособност се приема само когато лицето се е явило на работа със съгласието на органа, разрешил отпуска по болест (лекуващите лекари, ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК).  Това обстоятелство се отразява в ЛАК по реда на правилника по чл. 109 ЗЗ.
 (4) По изключение за отделни случаи след мотивирано решение на ТЕЛК отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след изтичането на новите 6 месеца само за някои болести, като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др., когато е очевидно, че осигуреният ще възстанови работоспособността си в следващите  6 месеца.  Не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца.

 Чл. 22.  При злополука лекуващият лекар (стоматолог) определя вида й - трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в ЛАК часа, мястото и обстоятелствата на злополуката.  При съмнение за трудова злополука в болничния лист се вписва: "За доказване с разпореждане на ТП на НОИ", а за професионална болест - "За доказване с експертно решение на ТЕЛК".

 Чл. 23.  Болничен лист за аборт по желание или по медицински показания се издава по общия ред.

 Чл. 24.  (1) Болничен лист на осигурен, изпратен за консултация или изследване, се издава от лекуващия лекар (стоматолог) или от ЛКК, които са го изпратили.  Консултантът издава болничен лист в случаите, когато поеме лечението, като приеме болния в лечебно заведение за болнична помощ или му осигури системно домашно-амбулаторно наблюдение и лечение.  Еднократното даване на рецепта не се счита за поемане на лечение.
 (2) Лекарят консултант дава мнение относно характера и стадия на заболяването, лечението и работоспособността на болния.  Консултантите не определят продължителността на неработоспособността.  Тя се определя от лекуващия лекар или ЛКК, които издават болничния лист.
 (3) Когато осигуреният не е бил изпратен за консултация от лекуващия лекар или от ЛКК, но представи консултативно мнение от друго лечебно заведение, което е констатирало състояние на временна неработоспособност, въпросът за работоспособността при несъгласие с мнението на консултанта и отказ да се издаде болничен лист се решава по реда на чл. 112 ЗЗ.  В този случай лечебните заведения, извършили консултацията, са длъжни да издадат официален документ, в който да отразят обективната находка, параклиничните изследвания, лечението и мотивирано мнение за работоспособността на осигурения.

 Чл. 25.  (1) Когато няма данни за трайно намалена работоспособност или трайно намалената работоспособност е под 50 на сто, но здравословното състояние на осигурения налага да работи при облекчени условия, включително при намален работен ден, той се трудоустроява с болничен лист.
 (2) Лекуващият лекар трудоустроява за срок до един месец в една календарна година, а ЛКК - до две години, но за не повече от 6 месеца еднократно.  На всеки 6 месеца се прави контролен преглед и се издава нов болничен лист.  След изтичане на двете години осигуреният се насочва за освидетелстване от ТЕЛК.
 

 Раздел III

 Издаване на болничен лист за временна неработоспособност при бременност, раждане и осиновяване


 Чл. 26.  (1) Отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва:
 1.  за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането;
 2.  за 42 календарни дни непосредствено след раждането - от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар;
 3.  за 48 календарни дни - продължение на предходния болничен лист - от лекаря, при който е регистрирано детето, или от личния лекар на родилката; когато детето почине, дадено е за осиновяване или е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42 дни от раждането му, болничен лист за остатъка до 135 дни не се издава.
 (2) През време на отпуска по бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини.
 (3) При патологична бременност болничен лист се издава по общия ред - както за общо заболяване.

 Чл. 27.  (1) Когато раждането не стане в рамките на 45-те дни отпуск по бременност, той се продължава с нов болничен лист до деня на раждането, но за не повече от 93 дни.
 (2) Когато раждането е станало преди изтичането на 45-дневния отпуск по бременност, а също и при преждевременно раждане, когато не е съществувала възможност да се започне ползването на 45-дневния отпуск по бременност, осигурената има право на остатъка или на неизползвания отпуск поради бременност.  В тези случаи отпускът се включва в третия болничен лист, като се вписва размерът на неизползвания отпуск поради бременност.
 (3) В случаите, при които осигурената няма право на отпуск за времето след 42-ия ден от раждането, болничен лист за неизползвания отпуск по бременност не се издава.  Ако здравословното състояние на осигурената не е възстановено, се издава болничен лист по общия ред.
 Чл. 28.  Болничен лист за временна неработоспособност след раждане се издава от датата, на която е станало раждането, като винаги се разрешават 42 дни отпуск независимо от това, дали детето е мъртвородено, починало или е дадено за осиновяване или в детско заведение на пълна държавна издръжка преди изтичането на 42-ия ден от раждането.
 Чл. 29.  Когато детето почине, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или е дадено за осиновяване след 42-ия ден от раждането, отпускът по третия болничен лист се прекратява от следващия ден.  В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена, срокът на временната неработоспособност се продължава по общия ред.

 Чл. 30.  (1) В случай, при който бременната не се е явила своевременно за оформяне на отпуска си по бременност, но има определен термин на раждане, болничният лист се издава, както следва:
 1.  ако до явяването й при лекаря е работила - само за времето от датата на прекратяване на работата до термина на раждането;
 2.  ако до явяването й при лекаря не е работила - за целия период от 45 дни, предхождащ термина на раждането.
 (2) Когато осигурената е родила, без да е имала определен термин и без оформен отпуск по бременност, временната неработоспособност се оформя, както следва:
 1.  за целия период от 45 дни преди раждането, ако не е работила, болничният лист се антидатира и се издава за целия период до датата на раждането от лекаря, водил раждането, или от личния лекар, ако раждането е станало без медицинско наблюдение;
 2.  ако е работила част от периода 45 дни, предхождащ раждането, а през останалия период не е работила, болничният лист се издава за времето от прекратяването на работата й до датата на раждането;
 3.  ако до раждането бременната е работила, болничен лист за бременност не се издава.
 (3) В случаите, при които бременната се явява по-късно за оформяне на отпуска си по бременност, тя представя на здравните органи документ от предприятието за датата, до която е работила.  Документът се съхранява в ЛАК заедно с картона на бременната.

 Чл. 31.  (1) На осигурената или осигурения, които осиновят дете, се издава болничен лист за временна неработоспособност в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока по чл. 50 КСО.
 (2) Болничният лист за временна неработоспособност на осиновителя за гледане на осиновено дете се издава еднолично от ръководителя на съответното лечебно заведение, където е отглеждано детето до датата на осиновяването, или от личния лекар на осиновителя.
 

 Раздел IV

 Издаване на болничен лист за балнеолечение, климатолечение и таласолечение


 Чл. 32.  (1) Болничен лист за отпуск за балнеолечение, климатолечение и таласолечение се издава само на временно неработоспособен осигурен, чието заболяване е показано за такова лечение.
 (2) Балнеолечение, климатолечение и таласолечение на лица с хронични заболявания със запазена работоспособност се провежда за сметка на друг законоустановен отпуск.
 (3) При непосредствено изпращане на временно неработоспособен осигурен от болнично лечение на балнеолечение, климатолечение и таласолечение болничният лист се издава от ЛКК на лечебното заведение, което го е изпратило.
 (4) В случаите, когато е разрешен отпуск за временна неработоспособност за домашно лечение и през този отпуск осигуреният по препоръка на лекуващия лекар или ЛКК се снабди с карта за балнеолечение, климатолечение и таласолечение, срокът на която изтича по-късно от срока на разрешения отпуск за домашно лечение, отпускът за временна неработоспособност се продължава от ЛКК, която е разрешила отпуска за домашно лечение, с нов болничен лист - продължение на предходния, в който се определят режимът и дните от предходния болничен лист, за които този режим се отнася.

 Чл. 33.  В болничния лист за балнеолечение, климатолечение и таласолечение се включват допълнително до 3 календарни дни отпуск за пътуване, когато това е необходимо.

 Раздел V

 Издаване на болничен лист при карантина и отстраняване от  работа по предписание на медицинските органи

 Чл. 34.  (1) При карантина на болен или контактен осигурен, наложена съгласно разпоредбите за борба със заразните болести, болничен лист се издава еднолично от лекуващия лекар за срока на карантинния период.
 (2) Когато осигурен се разболее през време на дадения му отпуск за карантина, независимо дали заболяването е поради болестта, за която е оставен под карантина, или поради друга болест, не следва да се издава друг болничен лист до изтичане на срока, за който е издаден болничният лист за карантина.  Нов болничен лист се издава след този срок само ако временната неработоспособност поради заболяването продължава.  Този болничен лист се означава като "Първичен", но ако заболяването е поради болестта, за която е наложена карантината, болничният лист се означава като "Продължение".
 (3) Когато поради характера на извършваната работа осигуреният е отстранен от нея по нареждане на медицинските органи като преболедувал от заразна болест, като бацилоносител или поради контакт със заразноболен, болничният лист се издава еднолично от лекуващия лекар за сроковете, установени за съответните заразни болести.  В тези случаи лицето представя служебна бележка от работодателя, че не може да се трудоустрои на друга подходяща работа.
 

 Раздел VI

 Издаване на болничен лист за гледане на болен член от семейството

 Чл. 35.  (1) Болничен лист за гледане на болен член от семейството в дома, както и за гледане на дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), се издава:
 1.  от лекуващия лекар (стоматолог) - еднолично до 7 дни непрекъснато, независимо дали се отнася за едно или за различни заболявания;
 2.  от ЛКК - до 30 дни наведнъж, но за не повече от 6 месеца, а след 6-ия месец - след решение на ТЕЛК.
 (2) Болничните листове за гледане на болен член от семейството в дома се издават от лечебните заведения, в които се осъществяват лечението и наблюдението на болния.
 (3) При издаване на болничен лист за гледане на болен член се вписват имената на болния, възрастта (за децата до 18 навършени години - датата на раждане), родствената връзка и диагнозата.

 Чл. 36.  (1) Болничен лист за гледане на болни деца от семейството се издава еднолично от лекуващия лекар и в следните случаи:
 1.  за гледане на заразноболно дете в лечебно заведение за болнична помощ или в дома - до изтичане на болничното или домашното лечение, както и на дете, посещаващо детско заведение, контактно със заразноболен, задължително карантинирано в дома - до изтичане на карантинния период;
 2.  за гледане на здрави деца, посещаващи детски заведения, върнати оттам поради наложена карантина на тези заведения или на отделни групи - за срока на карантинния период; болничен лист в случая се издава въз основа на служебна бележка от директора на детското заведение за наличността и срока на карантината и за невъзможността детето да бъде прехвърлено в друга група, където няма карантина; служебната бележка се прилага в амбулаторната карта на лицето, което получава отпуска.
 (2) Не се издава болничен лист за гледане на здрави деца, оставени под карантина, които не посещават детски заведения.

 Чл. 37.  (1) Болничен лист за гледане на болен член от семейството в лечебно заведение за болнична помощ се издава еднолично от лекуващия лекар при наличие на заключение, вписано в историята на заболяването от ръководителя на лечебното заведение, че гледането на болния е било наложително, и за какъв срок.  Това обстоятелство задължително се вписва в болничния лист, като се отбелязва номерът на историята на заболяването на болния член от семейството.
 (2) Болничен лист за гледане на дете до 3-годишна възраст, настанено на лечение в лечебно заведение за болнична помощ, се издава еднолично от лекуващия лекар, без да се изисква разрешение на ръководителя на лечебното заведение, за целия престой на осигурения в лечебното заведение.
 

 Раздел VII

 Издаване на болничен лист за придружаване на член от семейството за лечение, консултация и изследване


 Чл. 38.  (1) Болничен лист за придружаване на болен член от семейството, включително на болно дете, настанено при близки, роднини или приемно семейство по реда на чл. 26 ЗЗД в същото или в друго населено място, се издава от лекуващия лекар или от ЛКК, изпратили болния за консултация, изследване или постъпване за лечение, след като осигуреният представи документи от лечебното заведение, към което е насочен болният, от които се вижда времето, необходимо за придружаване.
 (2) В случаите по ал. 1 болничен лист се издава само за времето до настаняването на болния в лечебното заведение за болнична помощ, след което болничен лист може да се издаде по реда на чл. 37.
 (3) Когато извънболничното лечение се поеме от лечебно заведение в друго населено място, болничен лист на придружителя се издава от това заведение по реда на наредбата.

 Чл. 39.  (1) Болничен лист за гледане или придружаване на болен член от семейството се издава, при условие че в мястото, където пребивава болният, няма друг незает на работа член от семейството му, годен да гледа или да придружава болния.  Това обстоятелство се установява с декларация на осигурения, на когото се издава болничният лист, която се прилага към болничния лист.  Лекуващият лекар или ЛКК вписва в личната амбулаторна карта на болния името, на когото е издаден болничният лист за гледането му, името, местоработата, постоянния адрес, родствената връзка с болния, размера на отпуска, номера на болничния лист и обстоятелството, че е приложена декларация към него.  Данните от болничния лист - номер, серия, начало и продължителност на отпуска, се нанасят и в ЛАК на лицето, на което е издаден болничният лист.
 (2) За дете до 7 навършени години не се изисква декларация по ал. 1 само когато майката поиска да гледа и да придружава болното си дете.

 Чл. 40.  (1) Не се издава болничен лист за гледане или за придружаване на болен член от семейството едновременно на повече от един осигурен.
 (2) Болничен лист може да се издаде едновременно на повече от един осигурен член от семейството, когато в семейството има едновременно повече от един болен и гледането или придружаването на болните се осъществява на различни места, както и в случаите, когато в семейството има повече от един болен от различни инфекциозни болести, гледането на които в дома или в лечебното заведение е противопоказано да се извършва от едно и също лице.
 

 Раздел VIII

 Издаване на болничен лист за лечение и изследване в чужбина


 Чл. 41.  Болничен лист за временна неработоспособност поради заболяване, злополука, бременност или раждане в чужбина на служителите от българските посолства, легации, консулства, търговски представителства, на изпратените на работа при поделенията на ООН и другите международни представителства се издава от ЛКК на лечебното заведение, определено от директора на Регионалния център по здравеопазване - София, за целия период на временната неработоспособност срещу представяне на документ от лечебното заведение, в което е извършено лечението или изследването.

 Чл. 42.  (1) Болничен лист на изпратените за лечение и изследване в чужбина се издава от личния лекар срещу представяне на преведен и легализиран документ от лечебното заведение в чужбина, което е извършило лечението или изследването, и разрешителния документ на комисията.
 (2) Болничен лист за времето преди заминаване за лечение и изследване в чужбина се издава на временно неработоспособни лица по общия ред.
 (3) На членовете на семейството, когато придружават болни за лечение и изследване в чужбина, болничен лист се издава само за дните, необходими за отиване до лечебното заведение и обратно.  За оставане на придружителя в населеното място, където се провежда лечението, в болнична или в домашна обстановка болничен лист се издава само ако в решението за лечение в чужбина на комисията има изрично заключение за необходимостта и срока за оставането на придружителя по време на лечението на болния.

 Чл. 43.  (1) На осигурени, на които е проведено болнично лечение или изследване в чужбина независимо по какъв ред, болничен лист се издава за целия период на лечението или изследването въз основа на представените документи от лечебното заведение.
 (2) Болничният лист за амбулаторно лечение или изследване в чужбина се издава само ако от представената документация се установи, че отпускът е разрешен от лекар от лечебно заведение, че неработоспособността е настъпила вследствие на неотложни състояния, че вписаните обективни данни в издадената документация дават основание за разрешаване на отпуск и обосновават неговата продължителност.
 (3) В случаите по ал. 1 и 2, ако състоянието на болния е налагало придружител, се издава болничен лист и на придружителя, при условие че той е осигурен.
 (4) Болничен лист по ал. 1, 2 и 3 се издава от ЛКК, към която болният е насочен от личния си лекар.  Осигуреният е длъжен да представи на личния лекар документите от лечебното заведение, където е извършено лечението или изследването, както и доказателства за осигурителните си права.

 (5) При отказ на ЛКК да издаде болничен лист по реда на ал. 4 се процедира съгласно разпоредбата на чл. 112 ЗЗ.
 Чл. 44.  Документите, издадени в чужбина, въз основа на които в Република България се издават болнични листове, трябва да имат официалния характер, валиден за съответната страна, в която са издадени, и да са преведени на български език от оторизирана фирма за превод и легализация на документи.

 Чл. 45.  Болничните листове за проведено лечение или изследване в страните, с които Република България има сключени спогодби за сътрудничество в областта на социалната политика, се издават по реда на чл. 43, освен ако в спогодбите е уговорено друго.

 Чл. 46.  Болничен лист за раждане, станало в чужбина, се издава от личния лекар въз основа на следните документи:
 1.  акт за раждане на детето;
 2.  декларация, че детето е живо и не е дадено за осиновяване;
 3.  документ за ползвания отпуск при бременност;
 4.  копие на трудов договор или осигурителна книжка на лицето.

 Чл. 47.  За временно неработоспособни български граждани на работа в други страни, изпратени въз основа на сключени спогодби с тях, при завръщане и за престоя им в страната поради ползването на платен или неплатен отпуск или командировка болничен лист се издава при условията и по реда на наредбата.
 

 Раздел IХ

 Общи изисквания по отчетността на болничните листове


 Чл. 48.  Дубликат на болничен лист се издава от лечебното заведение, което е издало оригинала, срещу писмено искане от осигурителя, от осигурения или от самоосигуряващото се лице.  В молбата се посочва причината, поради която се иска дубликат.  На издадения болничен лист се вписва "Дубликат". Молбата, срещу която се иска дубликат от болничен лист, се прилага в ЛАК.

 Чл. 49.  (1) Органите на експертизата, издали неправомерно болнични листове, имат право сами да ги анулират до изплащане на обезщетения по тях, при условие че осигуреният не възразява.
 (2) След изплащане на обезщетението обжалванията и възраженията от заинтересуваните лица и органи се правят по реда на чл. 112 ЗЗ.
 (3) Анулираните болнични листове по реда на ал. 1 се съхраняват в съответните лечебни заведения, а тези по ал. 2 - при осигурителите.
 (4) Анулираните болнични листове се съхраняват 3 години след датата на издаването им, след което се унищожават с акт от комисия, определена със заповед на съответния ръководител.  В акта задължително се вписват серията и номерът на унищожените болнични листове.
 (5) Корекции по болничния лист по повод допуснати технически грешки се извършват само от органа, който го е издал.  Корекцията се нанася върху самия болничен лист със съответния подпис и печат.
 (6) Анулиране на болничен лист се извършва, като се зачертава с две срещуположни диагонални черти, вписва се думата "унищожен" и по чие решение се анулира.

 Чл. 50.  Повредените болнични листове се съхраняват в лечебните заведения и се унищожават в края на годината по реда на чл. 49, ал. 4.

 Чл. 51.  (1) Бланките на болничните листове се отпечатват и разпределят от НОИ.  За получените и разходваните бланки на болнични листове за временна неработоспособност в ТП на НОИ и в лечебните заведения се води регистър за получаването, движението и отчитането на болничните листове.
 (2) Лечебните заведения получават бланки на болнични листове от ТП на НОИ след представяне на удостоверение за регистрация на лечебното заведение за извънболнична помощ, издадено от директора на РЦЗ, или след съответно разрешение за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 от Закона за лечебните заведения, издадено от министъра на здравеопазването.
 (3) За получаването, разпределянето и съхраняването на бланките на болнични листове носят отговорност директорите на ТП на НОИ, а за лечебните заведения - ръководителите им.
 (4) Лекарите (стоматолозите), издаващи болнични листове, носят лична отговорност за тяхното съхранение и опазване.
 

 Глава трета

 ОПРЕДЕЛЯНЕ ХАРАКТЕРА НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА - ПРОФЕСИОНАЛЕН ИЛИ ОБЩ

 Чл. 52.  (1) Териториалната експертна лекарска комисия (НЕЛК) потвърждава или отхвърля професионалния характер на заболяванията въз основа на клиничния преглед, данните от медицинското досие на лицето, допълнително събраните доказателства и протокола за извършено проучване по повод на професионална болест, направено от съответното ТП на НОИ, по чл. 62, ал. 1 КСО.
 (2) Освен по характера на заболяването ТЕЛК се произнася по всички въпроси по чл. 56.
 (3) При преосвидетелстване на лица с професионални заболявания ТЕЛК (НЕЛК) може да препотвърди професионалното заболяване или да установи липса на такова.

 Чл. 53.  При настъпила смърт, когато при аутопсия се установят данни за заболяване, включено в списъка на професионалните болести, по искане на наследниците и/или органите на предварителното производство и съда ТЕЛК се произнася по професионалния характер при наличие на следните документи:
 1.  протокол от аутопсия;
 2.  медицинска документация на починалия;
 3.  протокол за проучване на професионална болест.

 Чл. 54.  По преценка на ТЕЛК (НЕЛК) лицата се насочват за допълнително изясняване във връзка с потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на болестта към отделенията и клиниките по професионални болести.

 Чл. 55.  (1) Териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК издават експертни решения и попълват регистрационни карти за призната професионална болест.  Когато решението за професионалния характер на заболяването е взето от съда, регистрационната карта се попълва от НЕЛК.
 (2) Срокът на експертното решение, с което е призната професионална болест, е 3 години, след което лицето се преосвидетелства по реда на тази наредба.
 (3) Регистрационната карта за призната професионална болест се изготвя в 4 екземпляра за: НОИ, съответната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, Националния център по опазване на общественото здраве и областната инспекция по труда.
 

 Глава четвърта

 ЕКСПЕРТИЗА НА ТРАЙНО НАМАЛЕНАТА РАБОТОСПОСОБНОСТ

 Чл. 56.  Експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на:
 1.  степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек;
 2.  потребността от чужда помощ и срока;
 3.  срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност;
 4.  началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране);
 5.  причинната връзка между увреждането (смъртта) и трудовата злополука, условията на труд, при които е работило освидетелстваното лице, включително при военна и гражданска инвалидност;
 6.  противопоказаните условия на труд;
 7.  трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване;
 8.  характера на заболяването - професионален или общ;
 9.  препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация, режим на живот и обучение - при деца до 16-годишна възраст.

 Чл. 57.  Степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.

 Чл. 58.  (1) Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1.  Ако приетата точка предвижда диапазон "от ... до ...", процентът на намалената работоспособност се съобразява със степента на установения дефицит.
 (2) Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва "във връзка с точка ..." и се прави подробна обосновка.
 (3) При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на намалената работоспособност (социалната адаптация) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2.
 (4) Увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на намалената работоспособност.

 Чл. 59.  Критериите за оценка на намалената работоспособност са еднакви независимо от повода, за който се освидетелства лицето (пенсиониране, социално подпомагане, освобождаване от такси и данъци и др.).

 Чл. 60.  Процентите на трайно намалената работоспособност по повод увреждане, причинено от общо заболяване, и по повод увреждане, при което се определя причинна връзка (трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност и др.), се определят поотделно.

 Чл. 61.  (1) При внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията.
 (2) При липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка.

 Чл. 62.  Когато процентът на трайно намалената работоспособност се завишава при непроменено здравословно състояние, се прави подробна мотивировка със:
 1.  неправилна оценка при предишното освидетелстване;
 2.  допусната фактическа грешка;
 3.  други причини.

 Чл. 63.  (1) При тежка степен на намалена работоспособност (над 90 на сто) ТЕЛК (НЕЛК) се произнася и по потребността от чужда помощ.
 (2) Чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се самообслужват в битово отношение (ставане, обличане, тоалет, хранене и др.), на слепи, както и на психично болни, които не са в състояние да контролират действията си.
 (3) При децата чужда помощ може да се определи и при намалени възможности за социална адаптация под 90 на сто в зависимост от естеството на заболяването и възможността за отглеждането им в детско заведение.
 (4) Териториалната експертна лекарска комисия и НЕЛК определят чужда помощ при децата, когато тя е обусловена от заболяванията, а не от възрастта им.

 Чл. 64.  (1) Срокът на инвалидността е от една до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността.
 (2) Крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването.
 (3) Когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това.
 (4) При дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността се определя пожизнен срок на инвалидността.
 (5) При множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определя съгласно ал. 1.
 (6) Срокът на "чуждата помощ" може да бъде същият или по-кратък от срока на намалената работоспособност в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца.
 (7) При лица, навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнен срок на инвалидността.  Преосвидетелстване на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза.

 Чл. 65.  (1) Дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност.
 (2) Датата на инвалидизиране се определя въз основа на наличната медицинска документация, трудовия маршрут и здравословното състояние на лицето.
 (3) Когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е прекратено изплащането на парично обезщетение по болничните листове.
 (4) Когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа.  Това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация и документите за трудов стаж.
 (5) Когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не работи, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването.  Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК.
 (6) Когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването.
 (7) Датата на инвалидизиране може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му.
 (8) Отпускът при временна неработоспособност в размер 75 календарни дни, ползван на основание чл. 42, ал. 2 и 3 КСО, се взема предвид при определяне датата на инвалидизиране.

 Чл. 66.  Нова дата на инвалидизиране се определя:
 1.  на работещите лица с трайно намалена работоспособност, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили;
 2.  на лицата, които получават лична или наследствена пенсия въз основа на трайно намалена работоспособност и са поискали друг вид пенсия - от датата, на която е установена трайно намалена работоспособност, обусловена от увреждането, даващо основание за друг вид пенсия;
 3.  на лицата, на които при последното преосвидетелстване не е определен процент трайно намалена работоспособност, както и на лицата, които след изтичането на срока, за който е определен процент трайно намалена работоспособност, не са се явили за преосвидетелстване и по медицинската документация се установи, че са възстановили работоспособността си, или са работили като работоспособни пълноценно, но се е влошило състоянието им - от датата, на която са станали неработоспособни.

 Чл. 67.  Решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и НЕЛК само при определяне на процент трайно намалена работоспособност и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения.

 Чл. 68.  (1) Териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните документи:
 1.  при трудова злополука - разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение, а в случаите на нетравматично увреждане - протокол за разследване на злополуката;
 2.  при определяне на гражданска инвалидност - документ от органите на властта, когато лицето е пострадало или заболяло при изпълнение на служебни задачи на тези органи; документ от ведомството, където лицето е упражнило гражданския си дълг;
 3.  при определяне на военна инвалидност - решение на ведомствената медицинска комисия или документ от командването на военната част, на която лицето е съдействало, или съдебно решение;
 4.  при професионална болест - протокол за разследване на ТП на НОИ; при непълноти в проучването на ТП на НОИ ТЕЛК (НЕЛК) може да поиска допълнителна информация от работодателя или от ТП на НОИ.
 (2) Не се считат за трудова злополука болести от каквото и да е естество, като: инфаркти, инсулти, епилепсия, душевни болести, артериосклероза, високо кръвно налягане, диабет.
 (3) Лицата, които направят искане за пенсия за военна инвалидност след уволняването си, без да са били освидетелствани от военна медицинска комисия, установяват обстоятелството, че са били на военна служба и че са пострадали по време на службата, с документ от съответното поделение или военна болница.
 (4) При искане на наследствена пенсия за военна инвалидност за загинали или безследно изчезнали се представя удостоверение от командването на частта, на която са съдействали или в която са служили.

 Чл. 69.  (1) Причинна връзка се признава не само за увреждането по повод злополуката и професионалната болест, но и за последствията или усложненията, обусловени от тях.
 (2) Причинна връзка се признава и за усложненията на заболяванията, за които е определена военна инвалидност.

 Чл. 70.  (1) При пенсия за военна инвалидност ТЕЛК и НЕЛК вземат решение дали трайно намалената работоспособност е резултат от това, че лицето е пострадало или заболяло през време на военната служба.
 (2) Решението на Централната военномедицинска комисия е задължително за ТЕЛК (НЕЛК) само относно времето, през което лицето е пострадало или заболяло.
 (3) Когато в ТЕЛК (НЕЛК) постъпят допълнителни доказателства, показващи друго време, през което лицето е пострадало или заболяло, различно от времето, прието от ведомствената медицинска комисия, цялата документация се изпраща на ведомствената медицинска комисия за ново разглеждане.
 (4) Ако лицето не е било освидетелствано от ведомствената медицинска комисия, ТЕЛК (НЕЛК) взема решение дали лицето е пострадало или заболяло през време на военната служба и дали инвалидността е резултат от това.

 Чл. 71.  (1) Териториалните експертни лекарски комисии се произнасят по причинната връзка и при освидетелстване на лица по искане на държавни и частни застрахователи и на застрахованите лица във връзка със сключена застраховка при спазване условията на застрахователния договор.
 (2) За злополука се считат внезапните събития, станали не по волята на застрахования, които в срок една година от датата на злополуката са причинили смърт или трайна загуба на работоспособността: нещастни случаи, произтичащи от движещи се транспортни средства, при работа с машини, използване на оръжие и инструменти или вследствие на взрив, срутване, обгаряне, нараняване, механичен удар, удар от мълния, действие на електрически ток, удавяне, задушаване, измръзване, злоумишлени действия от други лица, нападение от животни, ухапвания от отровни насекоми и влечуги, отравяне от вредни продукти и вещества, приети отвън, и при спасяване на човешки живот или имущество.
 (3) Не се считат за злополука по отношение на застрахователни компании случаите, настъпили вследствие на:
 1.  професионални болести;
 2.  болести от каквото и да е естество, включително епилепсия и други припадъци, душевни болести, парализи, кръвоизливи, причинени от атеросклероза и високо кръвно налягане и др., освен случаите, когато вследствие на злополука по застраховката се породят такива болестни състояния и в резултат от тях настъпи смърт или трайна неработоспособност;
 3.  лечебни мерки, инжекции, операции, облъчвания и други действия, ако те не се налагат от злополуката, предвидена по застрахователния договор;
 4.  умишлено извършване или опит за извършване на престъпление от общ характер и самоубийство или опит за самоубийство.

 Чл. 72.  (1) При преосвидетелстване на пенсионери по повод трудова злополука и професионална болест, гражданска или военна инвалидност, ако се констатира, че заболяванията, за които е била призната причинна връзка, не намаляват работоспособността им или намалената работоспособност, ако има такава, се обуславя от други заболявания, се взема ново решение по причинната връзка.
 (2) Признава се причинна връзка и когато новите заболявания са резултат или следствие от заболяването, за което е приета причинна връзка.

 Чл. 73.  (1) В своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица.
 (2) При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява.
 (3) Лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност се насочват към ЛКК за преценка необходимостта от трудоустрояване.
 (4) При дефинитивни състояния, при които не се очаква условията на труд да обусловят неблагоприятно развитие на заболяването, в експертното решение се записва, че лицето е в състояние да работи според квалификацията и възможностите си.
 

 ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА


 § 1.  По смисъла на наредбата:
 1.  "Лекуващ лекар (стоматолог)" е лекарят (стоматологът), който в момента е установил заболяването и е поел наблюдението и лечението на болния в амбулаторни, домашни или болнични условия.
 2.  "Членове на семейството" са съпругът, съпругата и техните възходящи и низходящи роднини по права линия.
 3.  "Осигурено лице" е лице, което е осигурено за всички осигурени социални рискове; за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест, и безработица; за всички осигурени социални рискове без безработица; за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
 

 ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 § 2.  Постановени до 31 декември 2004 г. експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 1 януари 2005 г. се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65-годишна възраст на лицата.
 § 3.  Наредбата се приема на основание чл. 101, ал. 5 от Закона за здравето.
 § 4.  Министърът на здравеопазването дава указания по прилагането на наредбата.

Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 : ОТПРАВНИ ТОЧКИ ЗА ОЦЕНКА НА ТРАЙНО НАМАЛЕНАТА РАБОТОСПОСОБНОСТ В ПРОЦЕНТИ

Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3: Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти