НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА
София 1407, ул. “ Кричим” 1

КРИТЕРИИ ЗА ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА  БРОНХИАЛНАТА АСТМА В ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ

Бронхиалната астма

Демонстриране на обратима обструкция (спонтанно или след лечение) или повишена бронхиална реактивност към различни специфични и неспецифични стимули (алергени, вируси, иританти и др.).
Клинична характеристика – пристъпи на различна по тежест бронхиална обструкция, настъпваща внезапно и обратима в различна степен.

Астмата може да се класифицира въз основа на етиология, тежест и фаза.
 

Класификация по тежест
Класификация по фаза
  • Интермитентна
  • Персистираща
    • лека
    • средно тежка
    • тежка
  • Ремисия
  • Период на изостряне
  • Пристъп


Необходими изследвания за диагностично потвърждение преди започване на лечението с инхалаторни стероиди


А. Новодиагностицирана астма:

1. Оригинален фиш от проведена спирометрия и бронходилаторен тест за деца над 7 години с подпис и печат на специалиста, извършил изследването.
2. При нормална спирометрия и отр. БДТ - изследване на ВЕД в продължение на 10 дни – с демонстриране на вариабилност по-висока от 20%.
3. При продължаващи диагностични съмнения провеждане провокационен тест с метахолин.
4. Определяне на етиологичния причинител с кожно-алергично тестуване, и при възможност – специфични Ig E или назален провокоционен тест с алергени
5. Еозинофилия в храчка или назален секрет (при възможност).
6. Консултация със специалист /алерголог или пулмолог/ за определяне формата на БА според тежестта и определяне на начално лечение

При новодиагностицирана астма посочените изследвания трябва непосредствено да предшестват (не повече от 10 дни) началото на терапията с инхалаторен стероид;

Б. При “вече диагностицирана“ астма

1. ФИД и БДТ – възрастни и деца над 7 години 2-4 пъти годишно в зависимост от тежестта.
2. Етапна епикриза от диспансеризиращия специалист с описание на хода на заболяването и мотивация за назначеното лечение с инхалаторен стероид.

Медикаментозно лечение

Лечението на бронхиалната астма е комплексно, подчинено на съвременните концепции относно клиниката, патогенезата и патофизиологията на болестта.
Лечението трябва да включва индивидуализиран план за лечение, обучение на пациента или семейството му, както и редовно проследяване.
Основните групи лекарства са противовъзпалителните медикаменти /контролиращо лечение/ и бронходилататорите /лечение на симптомите/.
Лечението на бронхиалната астма се назначава от алерголог или пулмолог.

Етапно лечение на хроничната астма

В долуописаните критерии, “симптоми” са всички прояви на астмата, а не само появата на “пристъпи”

Интермитентна  астма


Бета агонист с бързо действие при нужда. Контролиращо лечение не е необходимо. Пациенти с интермитентна  астма и регистриран тежък пристъп или хоспитализация за пристъп се третират като пациенти с умерено тежка персистираща астма.


Персистираща лека астма

A. При възрастни пациенти
1. Контролиращо лечение:
- инхалаторни кортикостероиди в дневна доза:  Becotide или Becloforte до 500 мкг; Flixotide inh до 200 мкг; Budesonide или Pulmicort – до 250 мкг.

2.  Повлияване на симптомите: инхалаторен бета2 агонист с бързо действие при нужда но не повече от 3-4 пъти дневно. Повишаването на нуждата от тях е сигнал за необходимост от увеличаване на инхалаторната стероидна терапия.и преоценка на поведението от специалист алерголог или пулмолог.

Б. При деца
1. Контролиращо лечение:
Budesonide, Pulmicort до 200 мкг или еквивалентна доза Flixotide или еквивалентна доза Becotide/Becloforte.

2. Повлияване на симптомите: вж. при възрастни.


Персистираща средно тежка астма


А. При възрастни пациенти
1. Контролиращо  лечение:


2. Повлияване на симптомите: инхалаторен бета2 агонист с бързо действие при нужда но не повече от 3-4 пъти дневно. Повишаването на нуждата от тях е сигнал за необходимост от увеличаване на инхалаторната стероидна терапия.и преоценка на поведението от специалист алерголог или пулмолог.

Б. При деца
1. Контролиращо  лечение:


2. Повлияване на симптомите: инхалаторен бета2 агонист с бързо действие при нужда но не повече от 3-4 пъти дневно. Повишаването на нуждата от тях е сигнал за необходимост от увеличаване на инхалаторната стероидна терапия.и преоценка на поведението от специалист алерголог или пулмолог.


Персистираща тежка астма


А. При възрастни пациенти

1. Контролиращо  лечение:

2. Повлияване на симптомите: инхалаторен бета2 агонист с бързо действие при нужда но не повече от 3-4 пъти дневно. Повишаването на нуждата от тях е сигнал за необходимост от увеличаване на инхалаторната стероидна терапия.и преоценка на поведението от специалист алерголог или пулмолог.

Б. При деца
1. Контролиращо лечение:


 2. Повлияване на симптомите: инхалаторен бета2 агонист с бързо действие при нужда но не повече от 3-4 пъти дневно. Повишаването на нуждата от тях е сигнал за необходимост от увеличаване на инхалаторната стероидна терапия.и преоценка на поведението от специалист алерголог или пулмолог.
 

Настоящата програма е разработена
със съдействието на консултантите на НЗОК по алергология:
доц. д-р  В. Димитров и доц. д-р Д. Попов