Галактостаза в постпарталния период – възможности за профилактика и лечение с хомеопатични лекарства

Д-р Иван Енев, Център за обучение и развитие на хомеопатията
Презентация от VI национална конференция по клинична хомеопатия с международно участие в Албена 2007 г.

---

Желанието на родителите да кърмят детето си значително нараства през последните години. Това е резултат както на промотивната дейност на различни програми, така и на осъзнаването на предимствата на кърмата сравнена с всички останали хранителни формули и най-вече що се отнася до формирането на имунитета на новороденото

Все повече внимание се отделя на откриването от общопрактикуващите лекари и педиатрите на стигми, даващи информация за бъдещи проблеми свързани с кърменето, а така също и за преодоляването на тези потенциални проблеми.

Във връзка с това в Journal of Pediatric Heathcare през 2005 г бр. 19 дори е публикувано цяло указание за подхода при диагностицирането на проблемите с кърменето и указанията за справяне с тях.

Макар доста подробно, указанието може да бъде сведено до два прости въпроса:

1. Чува ли се гълтане от детето докато се кърми?
2. Има ли болка в млечната жлеза след кърмене и по време на кърмене?

• Ако се чува гълтане и няма болка по време и след кърмене всичко е наред.
• Ако детето прави дъвкателни движения, но не се чува гълтане трябва да се подобри техниката на поставяне на детето върху гърдата.
• Ако е налице болка, трябва да се намали болката за да не настъпи галактостаза и евентуално мастит.

В процеса на лактация настъпват изменения на много биологични свойства и хранителни вещества в млякото.

Прието е разделянето на лактацията на три периода: секреция на коластра, преходно мляко и зряла кърма.

През периода на секреция на преходно мляко (т.нар. спускане на млякото), който настъпва между 4-тия и 13-тия ден след раждането, най-често при първораждащи, но нерядко и при повторнораждащи жени се наблюдава подуване на млечните жлези, леко повишаване на температурата на тялото, болезненост. Понякога този процес наспъпва по-късно – до 15-20 дни след раждането.

Нерядко в този период се наблюдава и галактостаза – отчасти поради липса на умения за изцеждане на гърдата след кърмене, отчасти поради индивидуална особеност в едната или двете млечни жлези на жените. Този момент понякога е повратен в процеса на кърмене. Жените се плашат, че нямат достатъчно кърма за новороденото, притесняват се, че може да настъпи усложнение – следродов мастит, започват дохранване на детето с адаптирано мляко и евентуално преустановяват кърменето.

Болезнените млечни жлези са втората по честота причина за отказ от кърмене след напуканите и болезнени зърна според национални проучвания, проведени във Великобритания през 2001 г. [1]. Един от факторите, обуславящи болезнените усещания в млечните жлези е галактостазата.

В доклад, който разглежда възможните терапевтични решения при галактостаза е анализиран резултатът от осем рандомизирани и «квази рандомизирани» проучвания, включващи общо 424 жени.  Резултатите са следните:

• Използването на зелеви листа и екстракти от зеле е безрезултатно
• Ултразвуковото лечение е с еднакъв ефект спрямо плацебото
• Използването на противовъзпалителен медикамент, съдържащ протеолитичния ензим серациопептидаза (Serratiopeptidase), (Serrapeptase, Danzen) е ефективeн при 85.7% от пациентите, сравнен с 60.0% ефективност на плацебо
• Окситоцинът и студените компреси нямат демонстративен ефект по отношение на симптомите на галактостаза
• Окситоцинът, приложен като назален спрей не увеличава продукцията и екскрецията на мляко
• Ключова роля в превенцията на галактостазата играе профилактиката

В общата практика болезнените млечни жлези са чест проблем, който налага вземането на адекватно решение, което да облекчи майката и да съхрани потенциала й за кърмене.
 

Диференциална диагноза на болка в млечните жлези при кърмачки:

Галактостаза:

• Не се наблюдават белези за системна инфекция.
• Независимо от това млечните жлези могат да бъдат много болезнени и напрегнати.
• Обикновено засягането е двустранно.
• Понякога се наблюдава и едностранна лактостаза във вид на неголямо уплътнение в гърдата, по правило в един дял, болезнено при докосваве.
• Кожата над участъка с лактостаза може да е леко розова и затоплена.
• При изцеждане уплътнението намалява по размер или изчезва.
• Възможно е покачване на телесната температура.
• Причините за галактостазата най-често са дълго прекъсване на храненето, неудобен сутиен, притискане на гърдата, използване на една и съща поза по време на кърмене.

Мастит по време на лактацията: интерстициален, гестационен, пуерперален (O91.2)

• Локализирано, обикновено едностранно възпаление, проявяващо се със зачервяване, болезненост и топъл, оточен участък в млечната жлеза.
• Според различни проучвания честотата на мастита е между 2.5% to 24%.
• Развива се най-често през първите 10 дни след раждането.
• Може да бъде неинфекциозен или да бъде причинен от бактерии, като в 40% се касае за Staphylococcus aureus.
• Протича с общи инфекциозни признаци:висока температура, главоболие, обща отпадналост.
• При неадекватно или прекалено забавено антибиотично лечение се усложнява в  3% до 11% от случаите с абсцес, който се установява сравнително лесно при ехография на млечната жлеза.
• Емпиричната антибактериална терапия обикновено включва цефалоспорини и/или аминоглюкозиди до установяване на антибиотичната чувствителност на патогена.

Кандидоза на млечната жлеза

• Кандидозата на млечната жлеза може да бъде открита късно, защото в началото болката е локализирана в ареолата (кандидоза на мамилата) и се бърка с болката от напуканите зърна.
• Към кандидоза насочват
• анамнезата за пареща болка в мамилата
• локализираното зачервяване на ареолата
• анамнезата за приложение на антибиотици в перипарталния период.
• По-често развиват кандидоза жени, които използват изпомпващи устройства за изцеждане на излишното мляко.
• Възможно е усложняване на повърхностната кандидоза с кандидоза на млечните канали.
• Тогава се появява мъчителна, силна, стрелкаща или пробождаща болка по време на кърмене, на фона на постоянен дискомфорт и болка между кърменията.
• Кандидозата на млечните канали се доказва трудно културелно, защото лактоферинът в кърмата потиска растежа на Candida albicans.
• Лечението на дукталната кандидоза се провежда с Fluconazole (DIFLUCAN®, MYCOMAX®, KANDIZOL®) 200 mg до 400 mg натоварваща доза, последвана от 100 mg до 200 mg дневно за 14-21 дни.
• Кърменето не се прекъсва, но майката трябва да бъде уведомена, че към момента липсват достатъчно данни за безопасността на лекарството при кърмачки.
• При локализирана в мамилата повърхностна кандидоза се препоръчва локално лечение с Myconazole, защото над 40% от щамовете Candida albicans са резистентни на Nystatin.

• Конвенционалното лечение на тези състояния включва обикновено
• потискане на лактацията с Bromocriptin
• употребата на антибиотици от цефалоспориновата или аминоглюкозидната група при подозрение за мастит
• употребата на Fluconazole при подозрение за кандидоза.
• При необходимост от потискане на лактацията Bromocriptin се назначава в доза от 5 mg дневно дневно (2 пъти по 1 таблетка) сутрин и вечер по време на хранене в продължение на 14 дни.  При следродова задръжка на кърма се назначава еднократна доза от 2.5 mg (1 таблетка). При необходимост дозата може да бъде повторена след 6 до 12 часа.

Хомеопатията представя възможност за ефективно повлияване на галактостазата без при това да се прибягва за потискане на лактацията.

Обикновено лечението се провежда с медикаментите  Bryonia alba и Phytolacca decandra.
 
 

В патогенезата на Bryonia alba  са описани най-важните и характерни черти на галактостазата:  млечните жлези са горещи, твърди и болезнени,  болката се влошава от най-малкото движение температурата се покачва постепенно до 37-38,5 градуса C, след което се задържа платовидна налице е обща раздразнителност.  За предотвратяване на образуването на болезнени кисти, дължащи се на препълване на млечните канали с мляко се назначава поддържащо лечение с Phytolacca decandra 9СН 3х5 гранули. За да  бъде назначена Phytolacca decandra  е необходимо наличието на: конгестия в млечните жлези плътни болезнени възли болка, която ирадиира от зърното към цялото тяло напукани гърди болезнена лактация: фисури, гъста и недостатъчна по количество кърма

Обикновено с тези два медикамента галактостазата се овладява бързо и без последващи усложнения.

В редки случаи, ако са появят белези за усложнения на галактостазата с мастит се назначават медикаментите Apis mellifica, Belladonna и/или Hepar sulfur

Показанията за Apis mellifica са:

• наличие на болезнена, напрегната, оточна млечна жлеза,
• постепенно покачване на температурата,
• розов цвят на кожата,
• локализирано уплътнение.
• Apis mellifica се назначава в доза от 5 гранули, разреждане 15СН през два часа.

Когато е налице рязко покачване на температурата до и над 39 градуса, блестяща зачервена кожа, болка, затопляне се назначава Belladonna 15СН през 2 часа.

---

Библиография
1. Cochrane Rev Abstract.  2006; ©2006 The Cochrane Collaboration
2. Foxman B, D'arcy H, Gillespie B, et al. Lactation mastitis: Occurrence and medical management among 946 breastfeeding women in the United States. Am J Epidemiol 2002;155:103–14.
3. Mass S. Breast pain: Engorgement, nipple pain and mastitis. Clin Obstet Gynecol 2004;47:679–82.