Хомеопатично лечение на хронични и      рецидивиращи синуити


Д-р Василка Юрукова

Експозе от  сателитната програма по хомеопатия, изнесена на Зимния медицински университет в
Пампорово през декември 2005 г.

Хроничният синуит е  протрахирана супурация на синусите на главата с продължителност над 3 месеца.
Рецидивиращият синуит се проявява като поне 4 остри синуита годишно. Всеки рецидив трае над 7-10 дни и липсват симптоми между отделните  атаки.
 

Най-честите причинители на острите синуити са  хемофилус инфлуенце, стрептококус пневмоние. Обикновено се касае за моноинфекция.

Преди  се считаше, че при хроничните синуити при възрастни се касае за смесена инфекция, като най- важна роля играят анаеробите, основно анаеробните коки,стрептококите и Стафилококус ауреус.
Но през последните 5 години бяха публикувани 2 проучвания,които доказват, че основната причина за хроничните синуити е абнормна реакция на имунната система спрямо гъбички.
Първи бяха учените от Mayo Clinic- 1999, октомври - Изследвани са 210 пациенти с хроничен синуит.открити са гъбички в носния секрет на 96% от пациентите. Това кара екипа да направи изследвания на  кръвни проби на болни от хроничен синуит. С тях доказват,че те реагират абнормно на някои безвредни гъбички – изследвана е реакцията им спрямо 4 често срещани гъбички: Alternaria, Aspergillus, Penicillium and Cladosporium. Клетките  на болните отделят значителни количества цитокини – интерферон-гама, interleukin-5 (IL-5) and IL-13.Обратно, клетките на здрави доброволци отделят съвсем малки количества от същите вещества. Не се касае за алергична , а за имунна реакция.
Тяхното проучване беше подтвърдено и от друго, публикувано на 8 октомври 2004 от учени, подкрепени от Националния институт по алергии и инфекциозни болести в САЩ.Новото проучване беше публикувано в The Journal of Allergy and Clinical Immunology.
И двата екипа подчертават  високият процент на неуспехи на конвенционалното лечение на хроничните синуити и се надяват, че именно антимикотиците ще донесат нужния пробив.В момента се провеждат проучвания за ефикасността им.
Интересен е фактът, че именно най-често използваните за лечение на синуити теренни медикаменти /силицея, туя, арсеникум албум, псорин и други/ са и най-често изписваните при лечение на микозни заболявания.
Хроничните синуити могат да предизвикат редица усложнения:
-  рецидиви на остър синуит
-   почти 20% от болните с хроничен синуит развиват полипи
-  орбитални инфекции – 75% от орбиталните инфекции се предизвикват  от синуити
-  интракраниални инфекции – менингит, абсцеси- те са редки – 4- 10%
-  остеомиелит
-  влошаване на съпътстваща бронхиална астма – 75% от болните с астма имат синуит!
 
 

Най-често използвани симптоматични лекарства :
 
РЕЦИДИВИРАЩ синуит:  ХРОНИЧЕН синуит:
  • калиум бихромикум 
  • меркуриус солубилис 
  • хидрастис 
  • цинабарис 
  • мезереум 
  • хепар сулфур+пирогениум
  • калиум бихромикум
  • пулсатила
  • хидрастис
  • калиум йодатум
  • калиум муриатикум

Най-често изписваният  симптоматичен медикамент при хронични и рецидивиращи синуити безспорно  е калиум бихромикум. Но дори да имате класическата картина на калиум бихромикум с вида на секрета, със супраорбиталната точковидна болка вдясно, с притискането в основата на носа и с модалностите на калиум би, подобрението само с него като симптоматично лечение е много по-бавно, отколкото ако го съчетаете с хепар сулфур и пирогениум.

В практиката си винаги когато имам гноен синуит, независимо дали остър, рецидивиращ или хроничен, съчетавам избраното симптоматично лекарство с хепар сулфур и пирогениум и виждам по-добри резултати от тази комбинация.
При острите и редидивиращите синуити най-честите симптоматични лекарства са калиум бихромикум и меркуриус солубилис и те често се съчетават при употреба. А при хроничните синуити най-често използваните от мен симптоматични лекарства са калиум бихромикум и пулсатила.

Колкото по- остро протичащ е процесът, толкова по-ясни са симптомите и по-лесен е изборът на симптоматично лекарство. Колкото по-хроничен е и по-дълго време е лекуван с антибиотици, толкова по-неясни и без модалности са оплакванията и доста по-трудно се избира симптоматично лекарство.
Същото важи и за бързината, с която повлияваме хомеопатично синуитите – рецидивиращите остри синуити се лекуват по-бързо, за по-кратко време от хроничните. При тях по-бързо спираме симптоматичните лекарства.

При остри и рецидивиращи синути винаги се опитвам да разбера кое е оплакването, което най-много безпокои пациента, защото това води до лесно определяне на нужното симптоматично лекарство. В зависимост от неговия отговор ви предлагам следното лесно разграничение в практиката.

Почти всички хомеопатични лекарства се изписват в разреждане 9СН 1-4 пъти дневно по 5 гранули. Изключение правят 2 лекарства – хепар сулфур и пулсатила, които винаги следва да се изписват в 15СН или 30СН поради риск от влошаване.
 

Почти всички хомеопатични лекарства се изписват в разреждане 9СН 1-4 пъти дневно по 5 гранули. Изключение правят 2 лекарства – хепар сулфур и пулсатила, които винаги следва да се изписват в 15СН или 30СН поради риск от влошаване.

Симптоматичните лекарства при рецидивиращи и хронични синуити бихме могли лесно да разграничим и ако се ръководим по локализацията на процеса:
 
 

Видове 
Синуити:
Медикамент на избор: Други медикаменти:
Фронтален Калиум 
бихромикум
Стикта пулмонария, калиум йодатум,
Хидрастис, пулсатила,
Меркуриус солубилис
Максиларен Мезереум Калиум бихромикум,
Аурум муриатикум,
Меркуриус солубилис,
Цистус канадензис 
Етмоидален Цинабарис Пулсатила
Калиум бихромикум и др.

Всички имаме в практиката си пациенти, склонни към синуит. На тези хора още при започване на хрема трябва да се предпише един от ,двата най-добри медикамента за предотвратяване на синузита -  калиум йодатум или стикта пулмонария.
ОБЩОТО между тях -И двата имат челно главоболие и стягане в основата на носа като от стегнати очила
РАЗЛИЧНОТО -  пациентът изглежда  абсолютно различно – при стикта няма никакъв секрет, води сухотата, а при калиум йодатум води обилното отделяне на парещ воднист секрет, буквално на няколко минути и процесът засяга и очите с отделяне на парещи сълзи. Ако тези 2 медикамента се дадат навреме, могат да предотвратят бързо  супуративния процес. Най-често водят до Фронтален синуит.

ТЕРЕННО ЛЕЧЕНИЕ НА РЕЦИДИВИРАЩИ СИНУИТИ:
1. Силицея – най-често използваният медикамент
2. Арсеникум албум
3. Калкарея карбоника
4. Пулсатила
5. Ликоподиум
6. Фосфор
7. Йод
8. Tуя
9. Медорин

Тъй като при рецидивиращите синуити има период на здраве между 2 остри епизода, най-често използваните лекарства тук са псоричните или псоро-сикотичните/силицея, калкарея карбоника/.

Арсеникум албум е много често използван при синути, особено при тези, при които в основата стои алергичен ринит.На нас ни прилича на силицея – отслабнал от заболяването , много зиморничав, много астеничен, с липса на реакция спрямо лечението/и алопатично, и хомеопатично/. Но при силицеята води супурацията , а при арсеника води алергичното възпаление с алергичен ексудат,който може да нагнои. Пациентът арсеник създава немалко ядове на УНГ специалистите -  след третирането  на синуита  му с антибиотици оплакванията му персистират и се подобрение настъпва едва след даването на антихистаминов препарат или арсеник.
За сравнение при пациентка тип силицея проблемът протича другояче. Пример от практиката: наскоро преглеждах по друг повод жена, която преди време имала неизяснен субфебрилитет цяла една година, след това направила през зимата синуит, но дълго се чудили какво е, защото нямала оплаквания от синузита, а само обща отпадналост, без температура, а когато направили пункция излязла в обилно количество зловонна гной. При силицея няма изявени симптоми, има само подмолна супурация,която прогресира във времето.

ТЕРЕННО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ  ХРОНИЧНИ СИНУИТИ:
На-честите теренни медикаменти са :
1. Туя окциденталис - най-честият
2. Силицея
3. Медорин
4.  Псоринум
Тъй като хроничните синузити са с протичане, характерно за сикотичния реактивен тип, то тук най-често се използват сикотичните лекарства -  силицея, туя ,медорин.
Туята е най-често използваният тук теренен медикамент.
Псоринът е особено подходящ,когато пациентът не отговаря на правилно предписано хомеопатично лечение- симптоматично или теренно. Липса на реакция с екстремни слабост и зиморничавост. – 15СН 1 доза седмично или 30СН 2 пъти месечно.

Ако е налице тенденция към пансинуит силицея е средство на избор.Тя е и най-често използваният теренен медикамент при рецидивиращи и хронични синуити.
 

Клиничен случай №1 :

И.Д.- момиче на 12 години със синуит от около месец. От 2 години е с чести синуити през есента и зимата – 3-4 пъти годишно. Многократно лекувана с антибиотици.
Анамнестични данни:
- запушен нос- отпушва се в хладно помещение
- стичащ се секрет по гърлото
- болки в главата – в областта на челото и лявата буза
- субфебрилна температура –

секретите са много гъсти и лепкави, жълти на цвят.
Параклиника: левкоцитоза, повишено СУЕ, пансинуит на рентгенография.
Придружаващи заболявания:
- дихателна система – чести ринити
- алергии – от слънце, от храни и медикаменти
- храносмилателна система: - хроничен запек; метеоризъм и болки в корема от антибиотичното лечение

Обща чувствителност :
Зиморничава по време на болест. Влошаване от студ, влага, слънце. Потни и студени стъпала.
Други здравословни проблеми:
- Опорно-двигателен апарат – болки в коленете при промяна на времето
- Генитална система – закъсняващ и обилен мензис
- Наднормено тегло от дете
- Склонност към кариеси

Нервна система:
- контактна, срамежлива в непозната среда
- флегматична
- лоша концентрация, мързелива
- раздразнителна от дреболии, от противоречие
Хомеопатична терапия:
Теренни медикаменти: - силицея 15СН и калкарея карбоника15СН – по 1 доза седмично
Симптоматични медикаменти:
Хепар сулфур30 и пирогениум9- 5 гранули дневно
Хидрастис9СН – 3 пъти дневно по 5 гранули
Мезереум9СН – 3 пъти дневно по 5 гранули

Контролен преглед след месец и половина:
Носът вече не е запушен постоянно, а само нощем. Секретът по гърлото е намалял, но все още го има – гъст бял, на моменти жълтеникав. Няма болки в главата. Подобрен апетит. Намаляло е изпотяването на краката.
Терапия:
Силицея30- 1 доза седмично
Калкарея карбоника 15- 1 доза седмично
Пулсатила15 5 гранули вечер и сулфур йодатум9- 5 гранули сутрин

2ри контролен преглед след още 1 месец
пациентката вече няма оплаквания от синуита. През изминалите 2 месеца не е настивала. От 1 седмица има ситни червени пъпчици по ръцете и краката със силен сърбеж.

Теренна терапия за още 3 месеца:
Калкарея карбоника15Сн -1 доза седмично и Пулсатила 13СН – 1 доза в неделя.
Проследяване на случая от март 2001 до декември 2004- през това време не е имала рецидиви на синуита.
 

Клиничен случай № 2:

Напоследък срещам много сикотизирани пациенти, след прекарана хламидийна инфекция или друга полово-преносима инфекция, с хроничен простатит или уретрит. Пациентите идват  по повод на хроничен катар – най-често заден ринит, с  или без ангажиране на синусите. Нужно е да търсим активно причината за сикотизацията, за евентуална  прекарана полова инфекция при млади хора, те не правят връзката между нея и сегашното им състояние.
Ще Ви направи впечатление, че много често симптоматичните лекарства за ринита или риносинуита са същите, които са за уретрита – за вида на уретралния секрет. Повлияването с хомеопатични медикаменти е бавно, но подобрение настъпва още през първия месец. Тук най-често се съчетават медорин, туя с или без силицея и едва на втората или третата консултация прибавям псоричен медикамент.

В.П. , мъж на 23 години, пациент с хроничен синуит и хроничен цистоуретрит. Хроничен синуит от 2 години. Изолиран е стафилококус ауреус от гърлен и носен секрет. Многократни антибиотични курсове. Рентгенография от преди 3 месеца- максиларен синуит, по-изразен вдясно.
Оплаквания:
1. запушен нос, влошаване сутрин
2. стичащ се секрет по гърлото
3. тежест в основата на носа
4. сърбеж в носа
5. чести болки в гърлото- влошаване от студ и студени течности
секретът е гъст, зелен, трудно се отделя, примесен е с кръв, обилен като количество, влошавасе сутрин. Подобрение на море.

Други оплаквания:
Около 2 години преди началото на синуита е прекарал уретрит. Изолирани са хламидии, стафилококи, ентерококи, доказан е в кръвта му и австралийски антиген, без да е боледувал от хепатит В. Лечение – няколко антибиотични курса.
В момента е с оплаквания от дискомфорт в уретрата при всяко уриниране.При настинка – често уриниране с парене, неприятна миризма на урината, уретрален секрет със зеленикав цвят.
Подчертано влошаване от намокряне/запушен нос, цистит/.
Редуват се периоди на подобрение и на влошаване. От 4 години няма период на пълно здраве.

Минала анамнеза:
1. алергии кожни и дихателни, алергия към полени, домашен прах, пчелна отрова, спастичен бронхит като дете
2. кожни проблеми – акне/лице, гръб/, херпеси, обрив по скротума”невродермит”, фотодерматоза
3. нефролитиаза
4. хемороиди
5. болки в лумбалната област  при излагане на студ, подобрение от затопляне

Обща чувствителност:
Не е зиморничав. Предпочита умерените температури. Откакто е болен , се влошава от влага, студ и слънце.

Нервна система:
Променливо настроение, което се влияе много от здравословното му състояние, склонност към депресии по време на влошаване.
Непостоянство, припряност
Недоверчивост
Хипохондрия вследствие на здравословните му проблеми.

Теренно лечение:
Туя15  10 гранули седмично, Медорин30 СН 10 гранули седмично, Силицея15 СН – 2 пъти седмично
Симптоматични медикаменти:
Хепар сулфур30 вечер по 5 гранули
Меркуриус солубилис9 СН– 3пътидневно по 5 гранули
Калиум бихромикум9СН – 3пъти дневно по 5 гранули

Контролен преглед след месец и половина:
Добро настроение.
В началото на лечение уретрита се е влошил за около 10 дни, но след това е настъпило подобрение, по-рядко и по-слабо дразнене по време на уриниране.
Носните секрети вече не са зелени, а жълтеникави и са намалели като количество. Носът не е постоянно запушен, а само сутрин. Не е имал повече болки в гърлото.
Терапия:
Същата терапия за още 1 месец:
Симптоматичните медикаменти се намаляват като честота на даване.
Хепар сулфур30- 5 гранули през ден
Меркуриус солубилид9 – 5 гранули дневно
Калиум бихромикум9- 5 гранули дневно.
Теренната терапия не се променя.

Контролен преглед след още 1 месец – 2 месеца и половина от началото на лечението.
Дискомфорта в уретрата се явява веднъж на 2-3 седмици в много лека форма. Задният ринит е почти овладян – оскъдни бели секрети, само сутрин, а не целодневно както преди. Не е настивал, няма болки в гърлото.
Персистира сърбежът в носа. Има силно влошаване на акнето и на гъбички на дясното стъпало през последния месец.
Терапия:
Симптоматичните лекарства се спират. Пулсатила15СН – сутрин по 5 гранули до пълно изчезване на ринита.
Силицея се спира.
Туя15 1 доза седмично
Медорин30 СН – 1 доза седмично
Сулфур30СН – 1 доза седмично

Проследяване:
Симптоматичната терапия се спря в началото на петия месец от започване на терапията. Теренната терапия продължи общо около 1 година. От 5 я месец Туя се изключи от терапията. Продължи се с медорин30СН и сулфур30СН- 2 пъти месечно.
Пациентът имаше само 1 обостряне на уретрита и периодични кожни проблеми/акне, херпеси/, лекувани хомеопатично.

Библиография:

• Dr.Jacques Boulet, Dictionnaire de l`homeopathie,Editions du Rocher,1999

• J.Jouanny,Therapeutique Homeopathique,tome 1,Editions Boiron,2000

• Paul Kollitsch,Homeopathie,Matiere Medicale Therapeutique,Editions Helios 1989

• Мишел Гермопре – Хомеопатична Материя Медика – издание на Боарон, 2003

• W.Boericke, Materia Medica, B.Jain Publishers,1997
 

• Gwaltney JM, Jones JG, Kennedy DW: Medical management of sinusitis: educational goals and management guidelines. The International Conference on sinus Disease. Ann Otol Rhinol Laryngol Suppl 1995 Oct; 167: 22-30

• Eloy P, Bertrand B, Rombaux P: Medical and surgical management of chronic sinusitis. Acta Otorhinolaryngol Belg 1997; 51(4): 271-84

• Birmingham Research Unit (2002) Weekly return service: weekly morbidity statistics form general practices. Birmingham Research Unit, Royal College of General Practitioners. www.rcgbru.demon.co.uk/respiratory.htm[Accessed: 05-04-2002].

•  S-H Shin et al. Chronic rhinosinusitis: An enhanced immune response to ubiquitous airborne fungi. The Journal of Allergy and Clinical Immunology. Published online Oct. 8, 2004. doi: