ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЯТА В ПРОФИЛАКТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО НА АСТМАТА ПРИ АТОПИЧНИ ДЕЦА

Слави Филчев*, Иван Несторов**, Драгомир Грудев**, Мариян Иванов**

     *Детска клиникапо пулмология и респираторна алергия, Медицински университет – София
     ** Център за обучение и развитие на хомеопатията - България

РЕЗЮМЕ

При много деца с персистираща бронхиална астма се налага лечение с продължителни курсове от инхалаторни кортикостероиди. Често, след спиране на това лечение заболяването отново екзацербира.

Целта на проучаването беше да се оцени ефикасността на хомеопатичния подход при подържането на ремисията на астмата при атопични деца след спиране на инхалаторното хормонално лечение. Проучените 20 деца на възраст 7-15 год. бяха със средно тежка  персистираща алергична астма и съпътстващи атопични заболявания (алергичен ринит, атопичен дерматит, полиноза). Всяко от децата беше в лечебна ремисия след инхалаторно кортикостероидно лечение. За всеки от пациентите беше изготвен индивидуален лечебен хомеопатичен план на базата на модуса на реакция, чувствителния тип, модалността на симптомите и клиничните прояви.

Предвид атопичния терен всеки пациент получаваше задължително Poumon histamine по схема за целия период на лечение.

Основните хомеопатични медикаменти, използвани в извънпристъпния период бяха: Thuya occidentalis, Tuberculinum, Lycopodium, Мedorrhinum, Natrum muriaticum, Sulfur, Sulfur iodatum, Silicea, Calcarea Carbonica и др.

За лечение на острата фаза бяха използвани: Ipeca, Apis mellifica, Blata orientalis, Arsenicum album, Poumon histamine, Antimonium tartaricum, Cuprum metallicum.

За едногодишния период на проследяване бяха наблюдавани екзацербации при 11 (55%) от пациентите, чиято тежест не наложи повторното започване на кортикостероидно лечение. Изходните функционални параметри на пациентите бяха: форсиран експираторен обем за 1 сек. (FEV1) 87,2 % от нормата (%N) и максимален среден експираторен дебит  (MMEF25-75%) 48,2 %N. Спирометричното изследване и клиничната оценка на симптомите се извършваше както в началото на 12-месечното проучване (месец 0), така и на 6-тия и 12-тия месец от началото на лечението. Ефикасността на ремисията се оценяваше и на базата на стойностите на върховия експираторен дебит (PEF) и неговата денонощна вариабилност, дневна и нощна симптомна точкова оценка както и според честотата на приложение на симптоматично алопатично лечение (бронходилататор). След 6-тия месец от наблюдението FEV1 нарасна до 89.5% N (p<0.05).  Най-високи стойности на MMEF25-75% се регистрираха на 12-тия месец (71.8%N) (P<0.001). PEF се повиши от 214 l/min до 256 l/min, а неговата вариабилност спадна от 19.2% до 6.8% (p<0.05).  Редуцираха се съществено нощните и дневни астматични симптоми. Честотата на приложение на облекчаващия медикамент спадна от 1,05 пуфа (месец 0) до 0.4 пуфа седмично (месец 12).

В заключение хомеопатичното лечение на средно тежката форма на алергична астма ефикасно оптимизира контрола на симптомите и белодробната функция при децата. При голяма част от случаите на фона на хомеопатичното лечение може да се подържа успешна ремисия без нужда от инхалаторни кортикостероиди.

Ключови думи: деца, астма, хомеопатия

ВЪВЕДЕНИЕ

Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване в детската възраст. През последните 20 години честотата на детската астма се е увеличила почти двойно и варира от 0 до 30% в различните детски популации (5). Хоспитализациите по повод астматични пристъпи достигат до 40% от всички хоспитализации в детските отделения в повечето от големите градове на развитите страни.

Инхалаторните кортикостероиди (ИКС) са показани за профилактично лечние на тежка и средно тежка форма на астмата и са най-мощните и ефективни  противовъзпалителни средства. (9, 10). ИКС повлияват значително имуноалергичния възпалителния проце в бронхите, подобряват белодробната функция и намаляват бронхиалната хиперреактивност, но не са  в състояние да модифицират натуралния ход на заболяването. Леките им странични ефекти  се изразяват в орална кандидаза или дисфония, които не изискват прекъсване на терапията. Продължителното приложение на ИКС във високи дози (над 600 – 1000 mcg дневно) могат не само да намалят разтежната скорост на детето, но в изключително редки случаи да предизвикат катаракта или адренална супресия (11).

Основният приницип при лечението на астмата е не толкова лечението на самите пристъпи, a тяхната профилактика. Класифицирането на астмата по тежест е задължително за определянето на терапевтичния подход .  С цел контрол на симптоматиката, децата със средно и тежко изразена персистираща астма се подлагат на многобройни и продължителни курсове на ИКС, след спирането на които е достатъчна понякога една вирусна инфекция за да влезе пациента в период на обостряне и съответно да бъде третиран отново с хормонални средства.

Достойнствата на хомеопатичната терапия са липса на странични ефекти, задоволителна ефективност, индивидуален подход.  Добре подбраните хомеопатични медикаменти повлияват не само бронхиалната астма, но и съпътстващите атопични страдания като алергичен ринит, атопичен дерматит, поленов риноконюктивит  и др. (3). В амбулаторната педиатрична практика хомеопатията бива все по-често използвана при лечението на астмата. Резултатите за ефикасността на хомеопатичния подход при това заболяване в детската възраст по данни от различните проучвания са доста противоречиви (8, 11).

Цел на настоящето проучване беше да се оцени индивидуализирания хомеопатичен подход при подържането на ремисията на астмата при атопични деца след спиране на предшестващо инхалаторно кортикостероидно лечение.

МАТЕРИАЛ

В това проспективно проучването бяха включени 20 деца с документирана в Детска клиника по пулмология и респираторна алергия, (Александровска Университетска Болница – София, България) средна по тежест персистираща бронхиална астма, диагностицирана по критириитена American Thoracic Society и GINA (1,10). Измежду тях 12 бяха момчета, 8 – момичета, с възрастов интервал 7 – 15 год., средна възраст – 10,10 ± 2,15 години (средна аритметична ± стандартно отклониние), продължителността на астмата беше 5,80 ± 2. 25 год. При тези деца лечението с ИКС продължително време (най-малко 4 месеца продължителност на курса) в дози 200-600 mcg беклометазонов еквивалент беше постигнало  ефикасен контрол върху симптомите на заболяването. При голяма част от пациентите това беше пореден инхалаторен кортикостероиден курс, започнат поради чести екзацербации. Спазено беше функционалното изискване пациентите да имат стойности на FEV1 (форсиран експираторен обем за 1 секунда) над 80 % от нормата (предвидените стойности по Zapletal) (13). Всички пациенти имаха фамилен и собствен атопичен терен и доказани специфични IgE антитела спрямо множество битови, поленови и алиментарни алергени. Шестнадесет от пациентите страдаха от съпътстващ алергичен целогодишен ринит, 4-ма – от сезонен поленов риноконюктивит, 3-ма – от атопичен дерматит в съчетание с алергичен ринит.  Никой от включените пациенти не беше лекуван до този момент с хомеопатия.  Изпитването беше проведено в съответствие с принципите на Добрата клинична пратика и Декларакцията от Хелзинки. Родителите на всички деца подписаха писмено информирано съгласие преди включване на децата им в проучването.

ДИЗАЙН НА ПРОУЧВАНЕТО И МЕТОДИ

Проучването се извърши на проспективен принцип (за периода 2002 – 2005 год.) като в началото му пациентите прекратяваха приемането на обичайната си инхалаторна кортикостероидна терапия в редуцирана вече дозировка и започваха индивидуализирана хомеопатична терапия. На децата беше позволено да приемат Ventoline (salbutamol) инхалаторно със спейсър при необходимост за облекчаване на симптомите на астмата. Разрешени бяха всякакви алопатични медикаменти, предписвани от опитен педиатър, включително и кратки (до 7 дни) курсове системни кортикостероиди при екзацербация на заболяването. По преценка на детски пулмолог при нужда от инхалаторен кортикостероид пациентът биваше изключван от проучването.

За едногодишния период на проследяване визитите на всеки от пациентите в клиниката се извършваха ежемесечно (12 визити) и включваха подробна анамнеза, клиничен преглед и прецизиране на терапията.  За всеки от пациентите биваше изготвян индивидуален лечебен хомеопатичен план на базата на модуса на реакция, чувствителния тип, модалността на симптомите и клиничните прояви. В предвид наличието на атопичен терен всеки пациент получаваше задължително хомеопатичния медикамент Poumon histamine по индивидуална схема за целия период на лечение. Основните хомеопатични медикаменти, използвани в извънпристъпния период бяха: Natrum sulfuricum, Thuya occidentalis, Medorhinum, Silicea, Sulfur, Calcarea carbonica, Calcarea phosphorica, Psorinum, Natrum muriaticum, Lycopodium clavatum, Tuberculinum, Aviare, Arsenicum iodatum. За лечение на острата фаза бяха използвани: Ipeca, Apis mellifica, Blata orientalis, Arsenicum album, Poumon histamine, Antimonium tartaricum, Cuprum metallicum. При нужда пациентите получаваха телефонна консултация или биваха преглеждани по спешност извън времето за плановите визити.

В началото (месец 0)  месец 6 и на 12-тия месец се извършваше функционално изследване на дишането. Изследването се провеждаше в един и същи час на деня (между 08:30 и 10:30 часа) с помощта на електронния спирометър Masterscreen  (Jaeger, Germany) с оценка на форсираните спирометрични параметри – форсиран експираторен обем за 1 сек. (FEV1); индекса на Tiffeneau (FEV1%FVC) и максималния среден ескпираторен дебит за средните две четвърти на форсирания витален капацитет  (MMEF25-75%).

На пациентите биваха раздавани дневници, в които те или техните родители отбелязваха данните (скора) за предхождащата всяка ежемесечна визита седмица дневните и нощните симптоми на базата на шект степенна цифрова скала от 0 до 6, където с 1 се означаваше екстремно тежка симптоматика а с 6 - липса на симптоми на заболяването. Отбелязвана беше и  честота на пуфовете (впръскванията) от облекчаващия медикамент - инхалаторния салбутамол (Ventoline, 100 mcg за пуф). През седмицата, предхождаща всяка от регулярните визити в клиниката, всяко от децата извършваше и измерване на върховия си експираторен дебит (PEF) (Mini-Wright Peak Flow Meter, UK). Отчиташе се най-високата стойност от всеки три поредни опита за сутрешния (08 -10 часа) и вечерен (18-20 часа) PEF. Деннощната вариабилност на PEF (Var PEF) в проценти се изчисляваше по формулата: Var PEF = {(вечерен PEF – сутрешен PEF)/[(вечерен PEF + сутрешен PEF)]*0,5 }*100.

Статистическия анализ се извърши на базата на програмата SAS. 6.12 (EXCEL base). Разликите между дистрибуцията на средните на отделните параметри бяха оценявани с Student Т- test.

РЕЗУЛТАТИ

От включените първоначално 24 пациенти, четирима отпаднаха още в началото на проучването: един –по желание на родителите и трима – поради упорити на лечение екзацербации и включване на ИСК лечение.
Не бяха наблюдавани каквито и да било странични реакции, свързани с приемането на хомеопатичните медикаменти. При 11 (55%) от децата за едногодишния период на проследяване се отбелязаха екзацербации на заболяването (Фигура 1), като при 6 от тях (30% от цялата група) се наложи стационарно лечение и краткотрайно лечение със системни кортикостероиди.

Скорът на дневните астматични симптоми се подобри несигнификантно (от 3,71 ± 1,14 в началото на 4,62 ± 2,19 в края на проучвянето; p>0,05), както и този на нощните симптоми не претърпя съществена промяна (от 4,90 ± 0,62 на 4,84 ± 2,51). След първоначално парадоксално увеличение честотата на приложение на облекчаващия медикамент спадна от 1,05 пуфа (месец 0) до 0.4 пуфа седмично (месец 12) (p<0,001) (Фигура 2).

Средният сутрешен PEF нарасна от 214,2 ± 52,8 l/min в началото до 256,3 ± 65,4 l/min (p < 0.01) в края на 12-та седмица, а вечерният – от 198,16 ± 55,1 до 261,9 ± 69,2 (p < 0.001). За същия период денонощната амплитудна вариабилност на PEF съответно се намали от 19,2 ± 0,10% до 6,8 ± 0,06% (Фигура 3) (p < 0,001).

Изходните средни стойности на изследваните функционални белодробни показатели показаха дискретно изразена бронхиална обструкция за групата като цяло (Фигура 4). Независимо от присъщия за този параметър голям интервал на предвидените стойности, изходната средна стойност на максималния среден експираторен дебит (MMEF25-75%) по отношение на нормата беше сигнификантно ниска (p < 0.01).
За периода на проследяване резултатите за FEV1 и FEV1%EVC продължиха да нарастват (p < 0.05), като процесът на нормализация за MMEF25-75% продължи през цялата година (p < 0.001) на лечението и на 12-тия месец средната стойност остана все още под средната норма – 71.01% (Фигура 4).

*Стойностите са в % от нормата с изключение на стойностите на FEV1%FVC, които са в абсолютни проценти
 

ДИСКУСИЯ

Хомеопатията е терапевтичен метод, прилагащ принципа на подобието: “всяко вещество, което, приложено в измерима доза, предизвиква симптоми у здрав и чувствителен индивид, може в малка, наречена безкрайно малка доза да излекува същите симптоми у болен индивид независимо от заболяването му”.  Вторият основен принцип на хомеопатичното лечение е използването на медикамента в силно разредени дози. Серийните гигантски разреждания, придружени от интензивно разклащане, “динамизация”, не само изключват каквото и да било токсично действие, но и увеличават ефикасността на лекарството. Една от предполагаемите хипотези, обясняващи този феномен е т.нар. “памет на водата” (2).

Въпреки все по-честото изписване на хомеопатично лечение при децата с бронхиална астма (4), в специализираната литература все още липсва еднозначно мнение за ефективността на този метод. Сравняването на резултатите се затруднява от различните методи на терапия, групи пациенти и начини на отчитане на ефекта от лечението. Голям брой проучвания доказват ефикасността на хомеопатичния подход при лечението на детската астма (8). При някои от тях отрицателните резултати могат да бъдат обяснени с прилаганото “стандартизирано лечение”, което в своята същност противоречи на принципите на хомеопатията (6). При други липсата на сигнификантен ефект от хомеопатичното лечение може да бъде приписана на неподходящо подбрания спектър на тежест заболяването, както в случая с проучването на White и сътр.,  които включват в него пациенти само лека по тежест астма, които не се различават съществено по качество на живот и функционална характеристика от здравата популация (12). Въпреки комплицираната методология, мета-анализите доказват предимството на идивидуализираната  хомеопатична терапия пред плацебо (7).

При нашите болни форсираните белодробни обеми (FEV1,  FEV1%FVC)  бяха подържани в строго нормални граници до края на проследяващия период. Доста показателни за ефективността на хомеопатичния подход в подържането на ремисията на астмата при пациентите са наблюдаваните от нас динамични промени в максималния среден експираторен дебит (MMEF25-75%). През целия период на лечение се констатира постоянна скорост на нарастване на този показател. Този усреднен дебит, според много автори, при нормални форсирани обеми косвено отразява степента на периферния обструктивен дефект, респективно степента на персистиращото имунно възпаление. Липсата на пълна нормализация на този параметър и след третия месец от лечението може да служи за показание за по-продължително лечение и проследяване. При около половината от пациентите бяха наблюдавани екзацербации, много по-редки и лесно овладявани, отколкото би се очаквало при пациенти с подобна тежест на астмата и лепса на кортикостероидна профилактика.

По отношение на PEF и неговата амплитудна денонощна вариабилност, тези основни показатели за тежестта и степента на контрол на астмата, резултатите от настоящото проучване потвърждават набелязаните тенденции.  Установи се и едно особено демонстративно снижение на денонощната вариабилност на PEF до нива, характерни за здравите индивиди. Под влияние на хомеопатичното лечение честотата на инхалиране на облекчаващия медикамент намаля сигнификантно. Нормализирането на функционалните параметри не беше съпътствано от промяна на субективната оценка на симптоматиката на заболяването при изследваните пациенти. Това може да бъде обяснено от факта, че оценката на пациентите стартираше от нивото на една вече постигната лечебна ремисия, характеризираща се с минимална симптоматика и добро качество на живот.

На базата на представените от нас резултати може да се заключи, че хомеопатичното допълващо лечение на средно тежката форма на алергична астма ефикасно оптимизира контрола на симптомите и белодробната функция при децата. Медикаментът Poumon histamine е подходящ и безопасен за продължително десенсибилизиращо лечение при атопични деца с астма. В голяма част от случаите на фона на хомеопатичното лечение може да се подържа успешна ремисия на астмата при децата без нужда от инхалаторни кортикостероиди.
 

БИБЛИОГРАФИЯ
 

1. American Thoracic Society: Standards for the diagnosis and care of patients with chronic obstructive pulmonary disease (COPD) and asthma. -  Am J Respir Crit Care Med 1995; 152: 77-120,

2. Brown V, Ennis M: Flow-cytometric analysis of basophil activation: inhibition by histamine at conventional and homeopathic concentrations. Inflamm Res 2001; 50 (Suppl 2):S47–48.)

3. Chefdeville F, Poncet JE: Pratique homeopathique en allergologie. Editions du CEDH,1995,182-190

4. Ernst E: Use of complementary therapies in childhood asthma. Pediatr Asthma Allergy Immunol 1998; 21: 29–32

5. James PK: Managemen of asthma in children. Am Fam Physician 2001; 63: 1341-1354

6. Li AM, Bush A, and Wilson NM: Homeopathy in childhood asthma. Thorax 2003; 58: 826-828

7. Linde K, Clausius N, Ramirez G, et al.: Are the clinical effects of homeopathy placebo effects? A meta-analysis of placebo-controlled trials. Lancet 1997; 350: 834–843

8. Linde K, Jobst KA: Homoeopathy for chronic asthma (Cochrane Review). In: The Cochrane Library. Issue 2. Oxford: Update Software, 2000.

9. Lipworth BJ, Lynn P: Modern drug treatment of chronic asthma. BMJ 1999; 318: 380-384

10. NHLBI/WHO Workshop Report: Global Strategy for Asthma Management and Prevention. Issued 1995, revised 2004

11. Price J: The role of inhaled corticosteroids in children with asthma. Arch Dis Child 2000; 82(suppl II): ii 10-ii14

12. White A, Slade P, Hunt C, Hart A, and Ernst E:  Individualised homeopathy as an adjunct in the treatment of childhood asthma: a randomised placebo controlled trial.  Thorax 2003; 58: 317-321

13. Zapletal A. Lung function in children and adolescents. Methods and reference values. Prog Resp Res, Karger, Basel, 1987