Хомеопатично лечение на хроничен тонзилит и аденоидни вегетации

Д-р Иван Енев
Експозе от  сателитната програма по хомеопатия, изнесена на Зимния медицински университет в Пампорово през декември 2005 г.
Лимфоидният гърлен пръстен на Валдайер представлява струпване на лимфоидна тъкан непосредствено под лигавицата на горните дихателни и храносмилателни пътища, което има важно значение за организма при нормални и патологични състояния.
Към този пръстен спадат небните сливици, назофарингеалната, езичната, тубарните и лимфоидната тъкан в морганиевите стомахчета. Към тази система се отнасят и пайеровите плаки и апендикса.
Фарингеалната сливица (Tonsilla pharyngea) представлява слабо възвишение, формирано от струпване на лимфоидна тъкан, което се разполага на прехода от горната към задната стена на фаринкса, зад носните конхи.
Небцовите сливици (tonsillae palatinae) се разполагат в хлътването, ограничено от двете небцови дъги (sinus tonsillaris). Свободната медиална повърхност на небцовата сливица е покрита с първични крипти, чиято дълбочина достига до 10 мм. От тях се отделят вторични крипти. Размерите на небцовата сливица са приблизително:  2,5 см височина, 1,5 см дебелина и 2 см предно-заден размер.
Увеличеният размер на фарингеалната сливица (аденоидни вегетации) има важно значение за патологията на слуховия анализатор и дава отражение върху различни съседни и далечни органи. Аденоидните разраствания са ней-чести межу 3-тата и 8-мата година на детето. По изключение се наблюдават у възрастните, тъй като след пубертета фарингеалната сливица има обратно развитие до пълна атрофия.
Хипертрофията на небните сливици също се среща предимно в детската възраст. Най-често засегнати са децата на възраст от 2 до 4 години. Тя може да бъде причина за проявата на обструктивен синдром на горните дихателни пътища, който да се прояви с апнея по време на сън. В много случаи хипертрофията на небните сливици се придружава с увеличение и на аденоидните вегетации.
Както при аденоидните вегетации, така и при хроничният тонзилит с хипертрофия на небните сливици се поставя въпроса какво лечение да се предпочете – оперативно или консервативно.

Съществува положителна корелация между степента на аденоидна хипертрофия и снижението на функцията на средното ухо, както и честотата на серозен среден отит. [4]

Повтарящите се остри респираторни инфекции в детската възраст също нерядко намират своя анатомичен субстрат в аденоидните вегетации и хроничният тонзилит. [4]

Доказано е, че аденоидектомията е от полза при сънната апнея и повтарящите се серозни отити, но отстраняването на аденоидните вегетации не намалява съществено честотата на повтарящите се инфекции на горните дихателни пътища.  [4]

Тонзилектомията сама по себе си е от полза за предотвратяване на повтарящите се тонзилити, но също не допринася за намаляване на честотата на повтарящите се ринофарингити и не влияе на честотата на ушните усложнения. [6]
 

От друга страна, отстраняването на лимфната тъкан лишава организма от важно средство на първа защита срещу респираторни агенти. Доказано е, че в аденоидната тъкан на малките деца се съдържат повече CD5-положителни B-лимфоцити отколкото при по-големите деца и възрастните. Тези лимфоцити играят важна роля във формирането на локалния имунитет. [1]
 

Антиалергичното лечение, често прилагано в детската възраст се оказва неуспешно по отношение аденоидната и тонзиларна хипертрофия, а така също и по отношение повтарящите се инфекции.
 

Хомеопатията може да представлява ефективен инструмент при немалко деца с хроничен тонзилит и аденоидна хипертрофия. При хомеопатичното лечение се разчита основно на лечение на терена и подбор на подходящи теренни медикаменти, най-често в съчетание с определени медикаменти с локално действие. Най-често прилаганите в практиката медикаменти са Tuberculinum, Aviaire, Thuya, Dulcamara, Kalium sulfuricum  Arumtryphillum Barita    carbonica.

Какви на научните основания за приложение на хомеопатията при аденоидните вегетации и хроничният тонзилит?
 

  • Най-честата причина за хипертрофия на лимфоидната тъкан на валдайеровия пръстен са повтарящите се инфекции засягащи тези зони.
  • Най-честият етиолоичен агент, играещ роля за повтарящите се инфекции в тази възраст са вирусите. На първо място са сочени риновирусите, а на второ – аденовирусите.
  • Риновирусната инфекция (RV) е най-честата причина за остро респираторно заболяване в детската възраст. Скорошно изследване [1] на биопсии от аденоидна тъкан доказва, че както епитела, така и герминативните клетки на аденоидната тъкан често са поразени от риновирус през студените месеци на годината. Това корелира с високата честота на риновирусните инфекции сред популацията. Децата страдащи от среден отит с излив е по-вероятно да са носители на риновируси в аденоидната тъкан, отколкото децата без излив в средното ухо. Все още обаче не се знае дали риновирусът е етиологичният агент отговорен за ексудата в средното ухо, или асоциацията е случайна.
  • Хиперплазия на лимфния апарат настъпва не при всички деца, а само при определен тип деца – при т.нар. ексудативно-лимфатичен тип деца. Тези деца са по-склонни към алергични състояния.
  • Хомеопатията е ефективна както при обострянията, така и за лечение на терена на пациента. Тя помага да се избегнат излишното, нерядко съвсем необосновано лечение с деконгестанти, антибиоици и антихистамини.
  • Какви стъпки трябва да се предприемат за хомеопатично лечение на децата с аденоидни вегетации и хроничен тонзилит?

    Оценка на показанията за хомеопатично лечение.

    Често боледуващите деца и децата с първа и втора, а някои и с трета степен на обструция са подходящи за лечение с хомеопатични медикаменти. Децата с намаление на слуха вследствие хроничен среден отит с излив, а така също и децата с четвърта степен на обструкция обикновено не се поддават на хомеопатично лечение и при тях трябва да се препоръча оперативно лечение.
     
     
     


     

    фиг.1 – Степен на дишане през устата като индиректен показател за обструкцията при аденоидни вегетации
     
     

    Хомеопатичното лечение при деца с аденоидни вегетации и хипертрофия на тонзили  се повежда на два етапа:

    1.Подбор на медикамент за лечение на терена и
    2.Подбор на симптотатични медикаменти за лечение на определени симптоми
    Основните медикаменти за лечение на терена са Tuberculinum,  Thuya, Dulcamara, Nitricum acidum,  Barita carbonica  Calcarea phosphorica,   Lycopodium, Silicea и Sepia

    Определяне на теренния медикамент

    Теренните медикаменти се назначават в седмична или месечна доза и имат за цел да модулират имунния отговор, да намалят честотата на рецидивите и да удължат клиничните ремисии. В зависимост от начина на протичане на заболяването децата могат да бъдат разделени на три групи реактивност: туберкулинова, сикотична и карбонична.

    Tuberculinum

    Tuberculinum е основният теренен медикамент за туберкулиновата реактивност. Той се предписва на пациенти с астеничен хабитус, жив и подвижен темперамент, склонност към хипертрофия на лимфоидната тъкан
    При децата се установяват два варианта на в невропсихическото развитие:
    Tuberculinum се предписва в доза 10 гранули 15СН всеки месец през първата година, а през втората обикновено в профилактична доза от 10 гранули 15СН при застудяване.
    Обикновено след едногодишно лечение реактивността на децата еволюира и се налага назначаване на някой от т.нар. медикаменти от туберкулиновата рупа: Phosphorus, Natrum muriaticum, Calcarea phosphorica и др.

    Туя

    Това е основният медикамент за лечение на т.нар. сикотична реактивност. Децата при които се предписва този медикамент нямат специфични морфологични белези за разлика от  Tuberculinum . Това, което води в подбора на медикамента е доминиращото хронично-прогресиращо протичане на заболяването в амантезата. Обикновено  Thuya  се предписва при съчетание на аденоидни вегетации и хроничен синуит, при съчетание на хроничен тонзилит и хроничен синуит, при съчетанието на хроничен синуит и хроничен заден ринит.
    При снемане на анамнезата прави впечатление подобряването на хроничното страдание на болния при появата на хрема: напр. подобряване на слуха при поява на секрет от носа и влошаване когато носът е сух.
    Целта на лечението е преминаване от хронично-прогресиращ към хронично-рецидивиращ модел на боледуване. Лечението започва с  Thuya   15 СН 10 гранули 3 пъти седмично за 3 месеца, след което се разрежда до веднъж седмично и веднъж месечно през следващите 3-6 месеца. Обикновено от третия месец паралелно с  Thuya   се включва медикамент теренен медикамент, подходящ за морфологията и анамнезата на пациента:  Lycopodium  ,    Calcarea    phosphorica ,   Sepia    и др.

     Nitricum acidum

    Този медикамент също се предписва при сикотична реактивност. Подходящ е при пациенти с хронично-прогресиращо протичане на заболяването, при които се наблюдава комбинирана патология. Най-често се касае за съчетание на хроничен синуит, хроничен отит, аденоидни вегетации и намаляване на слуха.  Nitricum    acidum    се предписва обикновено на пациенти, които имат показания за оперативно отстраняване на фарингеалната тонзила, но отказват операция или имат противопоказания за оперативно лечение.
    Целта на лечението е преминаване от хронично-прогресиращ към хронично-рецидивиращ модел на реактивност. Медикаментът се назначава в доза 10 гранули 15СН ежеседмично за 3-6 месеца.

    Baryta carbonica

    Медикаментът се предписва за лечение на деца с карбонична морфология и реактивност. В анамнезата на тези деца се установява ритмичност в патологията и бавна еволюция на заболяването. В миналата анамнеза се установяват едни и същи, повтарящи се симптоми. Обикновено децата  Baryta carbonica   са срамежливи, стеснителни. При прегледа прави впечатление хипертрофията на тонзилите, аденоидния фациес, субмандибуларната лимфаденопатия. В анамнезата обаче не се установяват данни за астматични пристъпи и бронхити, типични за  Tuberculinum .
     Baryta  carbonica   се назначава в доза 15СН 5 гранули ежедневно в продължение на 6-12 месеца. Обикновено през първата година на лечението се назначава съвместно със симптоматичния медикамент  Arum    triphullum    при обостряне.

     Lycopodium

     Lycopodium    е вториат по честота медикамент за лечение на деца с аденоидни вегетации и хроничен тонзилит, принадлежащи към карбоничната морфология и реактивност. Той  се назначава при хронична назална обструкция със или без хронична секреция. Много показателна за изписване на този медикамент е комбинацията от хроничен ринит и себороичен дерматит. В анамнезата нерядко се установяват повтарящи се тонзилити, които започват винаги от дясната тонзила.
    Понякога в миналата анамнеза се установява себореен дерматит, рецидивиращи ацетонемични повръщания, желание за сладки храни.
    Медикаментът се назначава в разреждане 15СН 3 пъти седмично по 5  гранули за 3-4 месеца.
     
     

    Подбор на симптоматични медикаменти

    Симптоматичното лечение има за цел да ограничи употребата на локални деконгестанти при назална обструкция, да избегне необонованата употреба на антибиотици и противоалергични медикаменти.
    Най-често се предписват медикаментите
     Arsenicum    iodatum  се назначава при ринит и ринофарингит, протичащ с интензивно зачервяване на подлежащата лигавица, оскъден воднист или слузен, прозрачен секрет. Болният се оплаква от парене, дразнене в гърлото, обща зиморничавост. Налице е честа, суха, дразнеща фарингеална кашлица, често кихане. Дозировката за  Arsenicum   iodatum  е 3 пъти дневно в разреждане 9СН
    Kalium iodatum се назначава  при ринит и ринофарингит с обилна водниста или слузна, дразнеща секреция. При огледа прави впечатление периорбиталния оток, наличния конюнктивит, зачервяването на върха на носа, уголемените подчелюстни лимфни възли. Нерядко ринитът се усложнява от фронтален синуит, който обаче протича без супурация. Придружаващи симптоми са сутрешната дразнеща ларингеална кашлица, понякога придружена от миалгии и артралгии. Дозировката е 3 пъти дневно в разреждане 9СН
    Kaliumsulfuricumсе назначава при хроничен ринит и аденоидни вегетации, когато е налице хроничен жълтозелен секрет, намаляване на слуха, задебеляване на харингеалната и назалната лигавица. Дозировката е 1-2 пъти дневно в разреждане 9СН една-две седмици.
    Kalium muriaticum се назначава при хроничен среден отит с излив и хроничен катар на евстахиевата тръба. Секретът обикновено е белезникав или бял, гъст, недразнещ подлежащата лигавица. Налице са често уголемени тонзили нерядко покрити със сивкави петънца фибрин. Дозировката е 1-2 пъти дневно в разреждане 9СН две-три седмици.

    Arum triphyllum се назначава при ринофарингит, протичащ с доминиращо увеличение на лимфния апарат около носоглътката. Налице е назална обструкция, силно зачервяване на лигавицата на носа и фаринкса. Пациентът диша през устата. Устните са напукани, с лющещи се кожички. Напукване има нерядко и в устните ъгли. Често е налице преграгване, битонален глас, усещане за парене и стягане в гърлото. Arum triphyllum се назначава в дозировка по 5 гранули 9СН три-четири пъти дневно за няколко дни.

    Библиография:

    1. Rihkanen H; Carpen O; Roivainen M; Vaheri A; Pitkaranta A ; Int J Pediatr Otorhinolaryngol 2004 Jul;68(7):903-8    (ISSN: 0165-5876)

    2. Arita M; Kodama S; Suzuki M; Mogi G; Department of Otolaryngology, Oita Medical University, Hazama-machi, Oita 879-5593, Japan; Laryngoscope 2003 Mar;113(3):484-91    (ISSN: 0023-852X)

    3. JL Paradise, CD Bluestone, RZ Bachman, DK Colborn, BS Bernard, FH Taylor, KD Rogers, RH Schwarzbach, SE Stool, GA Friday, and et al. Еfficacy of tonsillectomy for recurrent throat infection in severely affected children. Results of parallel randomized and nonrandomized clinical trials

    4. Jack L. Paradise*, , §, Beverly S. Bernard*, , D. Kathleen Colborn, and Janine E. Janosky§ Assessment of Adenoidal Obstruction in Children: Clinical Signs Versus Roentgenographic Findings, PEDIATRICS Vol. 101 No. 6 June 1998, pp. 979-986

    5. Birgit K van Staaij, general practitioner1, Emma H van den Akker, otorhinolaryngologist2, Maroeska M Rovers, clinical epidemiologist1, Gerrit Jan Hordijk, professor3, Arno W Hoes, professor1, Anne G M Schilder, otorhinolaryngologist2 Effectiveness of adenotonsillectomy in children with mild symptoms of throat infections or adenotonsillar hypertrophy: open, randomised controlled trial; BMJ  2004;329:651 (18 September)

    6. Ж. Жуани, Ж.Б.Крапан, А.Дансе, Ж.Л.Масон, Хомеопатична терапия, възможности в острата патология, 1998, Българско издание, реализирано по искане на ЦОРХ България за сметка на БОАРОН, Франция от ЛИК

    7. Ж. Жуани, Ж.Б.Крапан, А.Дансе, Ж.Л.Масон, Хомеопатична терапия, възможности в острата патология, 1998, Българско издание, реализирано по искане на ЦОРХ България за сметка на БОАРОН, Франция от ЛИК

    8. Мишел Гермонпре, Мадлен Пинкас, Моник Торк, Хомеопатична материя медика, 2003, Българско издание, реализирано по искане на ЦОРХ България за сметка на БОАРОН, Франция от ЛИК