Този случай, както и проучванията
му трансформират напълно неговите виждания за хомеопатията.
Вместо да разобличи хомеопатичния
метод на лечение, Херинг напуска работата си във Факултета по Медицина
и става един от най-убедените и най-влиятелни привърженици на хомеопатията.
През 1826 година в Лайпциг Херинг получава диплома за доктор по медицина.
В дипломната си работа, озаглавена "За медицината на бъдещето" той се представя
като хомеопат.
Между 1827 и 1833 година Херинг
е изпратен в Парамарибо, Суринам от Краля на Саксония, където ръководи
правителствени изследвания по зоология и ботаника. Кралят на Саксония се
опитва да го разубеди да публикува изследванията си по хомеопатия, но тогава
Херинг напуска правителствената служба и приема поста лекар на губернатора
на Суринам.
Херинг насочва усилията си към откриването
на нови хомеопатични медикаменти, като изпраща резултатите от изследванията
си на Ханеман в Париж и на издателя Щапф в Германия.
Херинг лично, макар и случайно експериментира
върху себе си действието на отровата на Лахезис Мутус - една от най-отровните
змии в личната му лаборатория в Парамарибо. Той прави опити да подобри
резултатите от противовариолната ваксина на Дженер, която смята за прекалено
опасна и даваща извънредно много странични реакции. По метода на Ханеман
той разрежда слюнка от бясно куче, като създава по този начин медикамента
Hydrophobium, корички от пустула на болен от вариола, и други болестотворни
продукти. Така, без да иска става част от движението на привържениците
на изопатията.
Експериментирайки с Лахезис във
все по-високи разреждания, пак без да иска той получава парализа на дясната
ръка.
През 1833 година, след шестгодишен
престой в Парамарибо Херинг емигрира в Съединените Щати и се установява
във Филаделфия.
През 1848 година Херинг започва
да работи във Ханемановия Колеж по Медицина, Пенсилвания - по това време
едно от най-големите училища по хомеопатия. Тук Херинг и неговите ученици
лекуват над 50 000 пациента годишно и обучават повече от 3500 лекари-хомеопати.
