ХОМЕОПАТИЯ В ДЕРМАТОЛОГИЯТА


Д-р Жана Казанджиева
Д-р Валя Грудева
Д-р Драгомир Грудев
Проф. Николай Цанков PhD*

Хомеопатията възниква в дълбока древност. Още Хипократ пет века пр.н.е. посочва някои нейни основни положения. Той забелязва, че съществува сходство между токсичния ефект на дадено вещество и неговото терапевтично действие: "нещата, които са причинили заболяването, могат да лекуват." За първи път в края на 18 век Samuel Hahnemann - лекар, химик и токсиколог в Университета в Лайпциг - прави опити върху себе си и своите близки, за да докаже ефекта на лекарствата върху здрави хора. От тогава хомеопатията е изминала дълъг път. Днес тя представлява официално признат терапевтичен метод, преподаван и прилаган в много страни.

Основата на метода е в т.н. "принцип на подобието". Съобразно този принцип вещества, които в токсични дози са способни да предизвикат у здрав индивид определени болестни симптоми, предписани в безкрайно разредени количества при болeн човек, могат да доведат до изчезване на същите или подобни симптоми. "Кора от хининово дърво (семейство Rubiacae) се използва като лекарство при болни от малария. Ако обаче същата тази кора се приема от здрав човек, тя може да предизвика в него симптоми, сходни на тези при малария" 1.

Veratrum album (Бяла чемерика, семейство Melantathaceaе) в токсични дози предизвиква у здравия индивид клинична картина на гастро-ентерит със силна диария и повръщане. Хипократ използвал бялата чемерика в малки дози за лечение на болни от холера.

Хомеопатията се прилага за лечение на дерматологичните заболявания, но границите на нейните възможности трябва да бъдат ясно очертани и добре да се познават.

Една от основните грешки на нетрадиционната медицина е обявяването на нейните лечебни методи за панацея. При лечението с хомеопатия обаче е напълно възможно комбинирането на класическата дерматологична терапия с хомеопатични лекарствени средства. Ползата от хомеопатията се състои в това, че тя представлява добър допълващ метод към конвенционалната медицина.

Хомеопатията е полезна предимно при психосоматичните дерматози или при заболявания, които се влияят от психосоматични фактори - уртикария, лихен планус, атопичен дерматит.

Добре се повлияват и някои вирусни заболявания - херпес симплекс, брадавици, островърхи кондиломи.

От друга страна хомеопатията стимулира възможностите за защитна реакция на болния организъм чрез повлияване на т.н. "терен".

Теренът като хомеопатичен термин е съвкупност от конституционални и придобити фактори, съществували до появата на заболяването, които могат да улеснят развитието му или да предопределят прогнозата му.

Характерно за хомеопатичната медицина е предписването на два вида медикаменти – симптоматични лекарства и лекарства за терена. В наши дни хомеопатията прави опит да излезе от рамките на емпирията и стъпвайки на научни основи, да обясни механизма на действието на медикаментите в хомеопатични дози. Един опит натрупван в продължение на столетия може да стане достояние на практикуващия дерматолог. По този начин дерматологът получава една нова възможност за облекчаване страданията на болните, която напълно отговаря на основния принцип на нашето образование – primum non nocere.

Хомеопатичното лекарство се използва в съвсем малка доза, наречена безкрайно малка доза. Стотните разреждания, които са най-използвани се означават с буквите СН /centesimal по Hahnemann/, които се предхождат от цифрата на разреждането, напр. 15 СН.

Хомеопатията черпи суровините си от 3 основни източника: растителния, животинския и минералния свят. Съвкупността от патологични симптоми, които веществата причиняват у здрави индивиди, било при интоксикация, било при експеримент наричани патогенези, се обединяват в сборници наречени "Мateria medica" 2, 3, 4. Съвременните автори към патогенезите включват и терапевтични клинични наблюдения.

Ще разгледаме, най-общо, основните принципи на приложение на хомеопатичната терапия 5, 6, 7, 8 при остри и при хронични заболявания.

Хомеопатична терапия на остри заболявания

При остро заболяване се прилага споменатия принцип на подобие, като се вземат под внимание само симптомите,
настъпили по време на заболяването.

При локализирано в определена област заболяване:

Лекарството или лекарствата се определят въз основа на:

  • етиологичната причина за появата на локалната реакция
  • Например при ужилване от насекоми се предписва Apis mellifica (майчина тинктура, приготвена от пацерирана цяла пчела) в разреждане 9 или 15 СН. Използва се главно при остро настъпващи симптоми, с образуване на оток и остри, краткотрайни, парещи болки.
  • локалните органични симптоми
  • Например, токсичното действие на Vipera redi (змийска отрова - от пепелянка - Vipera aspis) има селективен органотропизъм към вените на долните крайници и предизвиква флебити. Vipera в хомеопатични разреждания е специфично средство за лечение на флебитен синдром
     
  • ако острият локален синдром се отразява на поведението или на общото състояние на болния, то тогава хомеопатично лечение се прилага и за общите симптоми

  • При генерализирани кожни промени или остро настъпило системно заболяване изборът на хомеопатично средство сеопределя от:

  • патогномичните признаци на болестта
  • Например, кожните промени при варицела налагат избора на Rhus toxicodendron, (отровен сумах, храст от семейство Anacardiaceae) чийто сок има разяждащо /каустично/ действие върху кожата. Като хомеопатичен препарат освен при варицела, Rhus toxicodendron се предписва и при всички кожни промени, при които се наблюдават везикули върху еритемна основа, придружени от парене или сърбеж /Herpes simplex, Herpes zoster/.
     
  • симптомите на болния

  • Например, за лечение на пруритус при уртикария, който се успокоява от студени апликации, се препоръчва Apis. Обратно, при уртикарии, при които сърбежът се усилва от студени компреси се препоръчва Urtica urens /коприва/ (семейство Urticaceae) в хомеопатични разреждания.

    При функционално нарушение изборът на хомеопатично лекарство зависи от етиологичните фактори съпровождащи проявата му и хроничния реактивен тип на болния. Ако отключващ момент на функционалното нарушение е преживян страх, то подходящи хомеопатични лекарства са Aconit (радстение от семейство  Ranunculaceae), Gelsemium (растение от семейство Loganiaceae), и Opium (сок от сънотворен мак - Papaver somniferum). Ако провокиращият фактор е изпитан гняв, тогава се предписват Nux vomica (семена от Strychnos Nux vomica), Colocynthis (семейство Cucurbitaceae, познато като горчива краставица) или Chamomilla (сем. Compositae).

    Като пример на лечение на остро заболяване ще посочим лечението на острата уртикария 9, 10:

    Изборът да се лекува уртикария с хомеопатия не отменя по никакъв начин необходимостта да се търси отключващия фактор, както и да се приложи стандартната дерматологична терапия.
     

    Симптоматичните медикаменти основно включват Apis mellifica и Urtica urens.
    1. При розови, блестящи уртики, сърбеж и парене, засилващи се от топло и намаляващи от студено, омеопатите препоръчват Apis 15 СН, по 5 гранули под езика, на всеки 30 мин, като при отзвучаване на пристъпа приемите се разреждат. При по-бледи, уртики, придружени от парещ сърбеж, който се засилва от студени апликации се препоръчва Urtica urens 9 СН - 5 гранули, 3-4 пъти дневно.

    2. При уртикариална реакция придружена от едем на Квинке и изразена дихателна алергия се прилага хомеопатична терапия с Рoumon histamine (екстракт от бял дроб на морско свинче в състояние на анафилактичен шок) 15 CH /3 х 5 гранули/, а при уртикария, комбинирана със сенна хрема, бронхиална астма или ендогенна екзема - Histaminum 15 СН - 5 гранули на всеки 1-2 часа.

    3. При уртикариален обрив без усещане за сърбеж, по лицето, по-рядко по ръцете и външните полови органи China 9 CH (кора от хининово дърво, семейство Rubiacae)

    Хомеопатична терапия на хроничните заболявания

    При хомеопатично лечение на хроничните болести е необходимо да се търси освен симптоматичното и етиологично лекарство като при острата патология и лекарството, което отговаря на "терена" на болния.

    Лекарствата за терена трябва да съответстват на т.н. реактивен тип на болния и на неговия чувствителен тип.

    Интересни за всички, които се занимават с алопатична* медицина и в частност с дерматология са хроничните реактивни типове на пациентите.

    За дерматолозите винаги е бил добре известен фактът, че пациенти с едно и също кожно заболяване /напр. псориазис/, се повлияват от различни методи на лечение/напр. при част от тях ефективно лечение се постига с метотрексат, при други с ретиноиди, при трети с PUVA/.

    Хомеопатията се опитва да даде друго обяснение на тези факти.

    Според хомеопатичните принципи лекарството се предписва спрямо специфичната индивидуална реакция на пациента на определен дразнител: Например ако емоционален шок се проявява у дадено лице чрез спонтанно разтрисане, крайно изострена емоционална чувствителност, стигаща до объркване и силно изразена мускулна слабост, това съответства на клиничната картина на Gelsemium. Хомеопатичното лекарството на избор е Gelsemium.

    Ако обаче емоционалният шок предизвиква при пациента спазми в областта на фаринкса, епигастриума или дебелото черво, недостиг на въздух, затваряне в себе си, сензорна хиперестезия и различни соматични смущения - реакцията на този емоционален шок съответства на патогенезата на Ignatia. Лекарството на избор е Ignatia (семена от Strychnos ignatii).

    Определянето на "терена" или хроничния реактивен тип изисква дълготраеща, подробна и детайлна анамнеза, чието усвояване е предмет на специално обучение в хомеопатията. На пациента се задават въпроси, на които лекарят практикуващ традиционна медицина никога не е отдавал внимание. С тази анамнеза се търси индивидуален подход към всеки болен, което е една от положителните страни на хомеопатията.

    Най-общо казано съществуват три вида хроничен реактивен тип: псоричен, сикотичен и туберкулинов.

    Псоричния реактивен тип според хомеопатията е несъмнено генетично обусловен. Хората с псоричен реактивен тип са склонни към рецидивиращи алергодерматози като екзема или уртикария, както и към някои рецидивиращи периодично заболявания като херпес, мигрена, ревматизъм. При псоричен тип се наблюдават редуване или заменяемост на тези прояви, с продължителни периоди на възстановяване след периоди на изостряне на заболяването. Най-типичното лекарство при псоричен реактивен тип е sulfur /сяра/ във високи разреждания.