Хомеопатично лечение на болен от псориазис

Hadjolian Erna, MD
Ivanov Marian, MD
Enev Ivan, MD
Groudev Dragomir, MD^*

Честите рецидиви, липсата на възможност за дълготрайна ремисия, трудното повлияване на атипичните форми, хроничният ход на болестта сериозно засягат като цяло качеството на живот на болните от псориазис^1,2,3,4. Болните от псориазис нерядко понасят трудно лечения с определени медикаменти, които дори могат да отключат заболяването у генетично предразположени индивиди^{5,6, 7,8}.

Това е причина мнозина от тях да прибягват до т.нар. “алтернативни” или “комплементарни” методи на лечение. Засега все още липсват достатъчно убедителни статистически данни за ефективността на различните методи на лечение – нутритерапия, акупунктура, хиропрактика, хомеопатия и др. Това обаче не означава, че ефективността им трябва да бъде отхвърляна a priori. Широкопрактикуваната таласотерапия води при някои пациенти до влошаване на псориазиса след излагане на слънце (активиране на феномена на Кьобнер).

Климатотерапията, диетолечението и хомеопатията изглежда са най-често прилаганите “алтернативни” методи. Измежду тях хомеопатичното лечение изглежда е най-слабо познато сред дерматолозите.

ХОМЕОПАТИЯТА е терапевтичен метод, който прилага в клиничната практика феномена на подобието и който използва лечебни вещества в малки или безкрайно малки дози. В наши дни хомеопатията прави опит да излезе от рамките на емпирията и стъпвайки на научни основи, да обясни механизма на действието на медикаментите в хомеопатични дози.

Три са основните принципи на хомеопатичното лечение :

• ФЕНОМЕНЪТ НА ПОДОБИЕ

Тази терапевтична констатация е била направена още от хипократовата школа, пет века преди нашата ера: “Similia similibus curantur”. Симптомите на дадена болест могат да бъдат излекувани от вещество, което причинява подобна клинична картина в здрав индивид. Именно основавайки се на тази хипотеза за сходство на действието между токсиколотичните свйства на дадено вещество и неговото терапевтично действие, Ханеман изгражда своя оригинален фармакологичен метод на лечение.
 
• БЕЗКРАЙНО МАЛКИ РАЗРЕЖДАНИЯ


Това е вторият основен принцип на хомеопатията. Ханеман, основоположникът на хомеопатията, установил, че преди да окажат лечебно въздействие, малки дози от дадено вещество, приложени според принципа на подобието, могат да доведат до временно влошаване. Ето защо той се опитал постепенно да смегчи действието на хомеопатичнителе карства, като все повече ги разреждал и динамизирал. Така се появило т. нар. безкрайно малкото разреждане. И докато действието на тези дози е доказано и се потвърждава от многобройни фундаментални изследвания⁹, техният механизъм на действие остава непознат.
 

• ИНДИВИДУАЛЕН ПОДХОД


Индивидуализирането е третият основен принцип на хомеопатичното лечение. Изборът ня хомеопатичните лекарства зависи от проявените симптоми, от тяхната локализация, от техните модалности - или от какво се подобряват, или влошават, от обстоятелствата, при които са се появили и др. Лекарствата се избират в зависимост от диагнозатана заболяването и характеристиките на индивидуалните реакции на болния. Индивидуализирането на лечението означава, че то е адаптирано не към определено заболяване изобщо, а към конкретния случай. Това понятие често навежда погрешно на мисълта че лечението се основава на психологичните характеристики или на повидението на индивида. Този аспект пристъпва в анализа на всеки отделен случай, но симптомите на болестта и индивидуалната им проява доминират над описанието на характера на индивида.

Хомеопатичното лекарство се използва в съвсем малка доза, наречена безкрайно малка доза. Стотните разреждания, които са най-използвани се означават с буквите СН /centesimal по Hahnemann/, които се предхождат от цифрата на разреждането, напр. 15 СН.

Смята се, че хомеопатичният медикамент индуцира оздравителна реакция в организма на болния човек. Засега науката не може да даде отговор как точно настъпва тази индукция. Съвременните проучвания показват, че вероятно се касае за изменения в електромагнитното поле около определени “таргетни” клетки или тъкани. Например, хомеопатичните разтвори на хистамин, в които теоретично при разреждане над 11СН не съществуват молекули от първоизточника, потискат хистаминолиберацията в гранулите на базофилните гранулоцити¹⁰.

Хомеопатията черпи суровините си от 3 основни източника: растителния, животинския и минералния свят. Съвкупността от патологични симптоми, които веществата причиняват у здрави индивиди, било при интоксикация, било при експеримент наричани патогенези, се обединяват в сборници наречени “Мateria medica“ ^{11, 12, 13}. Съвременните автори към патогенезите включват и терапевтични клинични наблюдения.

Най-често прилаганите в хомеопатията медикаменти за лечение на псориазис^14,15 са на базата на минерални соли. Тук могат да бъдат споменати медикаментите Arsenicum album (arsenic trioxide), Arsenicum iodatum, Arsenicum sulfuratum, Baryta sulphurica, Calcarea carbonica (calcium carbonate), Calcarea sulfurica, Graphites (pure mineral form of carbon), Kalium bichromicum (potassium dichromate), Kalium bromatum (potassium bromid), Kreosotum (obtained from the distillation of wood tar), Natrum sulphuricum (sodium sulfate), Phosphorus (toxic metal), Petroleum (coal oil) и др. Описани са и други ефективни при псориазис хомеопатични медикаменти, най-често от растителен произход или от животински и биологичен произход: Lycopodium (spores of club moss, Lycopodiaceae family), Pulsatilla (Wild flower of Meadow anemone, Ranunculaceae family), Sepia (cuttle-fish ink), Tuberculinum (pure tuberculin derived from cultures of Mycobacterium Tuberculosis strains of human and bovine origin) и др.

Голямото предимство на хомеопатичните медикаменти е липсата на токсичност на лечението, тъй като те се прилагат в малки и безкрайно малки дози.

Хомеопатичното лечение на хроничните заболявания^{16, 17,18}, към които спада и псориазисът, включва изписването на два вида хомеопатични лекарства, лекарства за симптоматично лечение и лекарства за лечение на терена и за чувствителния тип.

СИМПТОМАТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ - подборът на медикамента (медикаментите) се прави според вида на псориатичните лезии. Така например Arsenicum album се предписва при болни от псориазис, когато засегнатата кожа е задебелена, лихенифицирана, бледа или ливидна, а псориатичните сквами са изключително фини, бели, наподобяващи брашно или трици. Natrum sulfuricum се предписва при болни с псориазис, чиито лезии се характеризират с големи “мазни”, жълтеникави сквами, наподобяващи люспи на риба, които след опадване остават тънка, розова, суха кожа с “псевдомокър” вид. Медикаментът Graphites се предписва при болни от псориазис в гънките, а Petroleum – при палмо-плантарно засягане с формиране на задебелена, напукана, лесно кървяща плака. При Berberis vulgaris (a shrub belonging to the Berberidaceae family) лезиите са с пръстеновидна форма, сърбящи, с финна десквамация.

ТЕРЕННО ЛЕЧЕНИЕ - Теренът като хомеопатичен термин е съвкупност от конституционални и придобити фактори, съществували до появата на заболяването, които могат да улеснят развитието му или да предопределят прогнозата му. Освен аспекта на обрива предвид се вземат историята на предишните заболявания, заболяванията в семейството, хроничният или рецидивиращият характер на съответното заболяване, провокиращите обстоятелства и др. Лечението на терена цели да промени реактивността на организма. Най-общо казано съществуват два вида хроничен реактивен тип: псоричен и сикотичен.

Псоричният реактивен тип според хомеопатията е несъмнено генетично обусловен. Хората с псоричен реактивен тип са склонни към рецидивиращи алергодерматози като екзема или уртикария, както и към някои рецидивиращи периодично заболявания като херпес, мигрена, ревматизъм, псориазис. При псоричен тип се наблюдават редуване или заменяемост на тези прояви, с продължителни периоди на възстановяванеслед периоди на изостряне на заболяването. Лекарствата при псоричен реактивен тип са Sulfur /сяра/ във високи разреждания, Lycopodium, Arsenicum album, Arsenicum iodatum, Sulfur iodatum (iodide of sulfur), Tuberculinum и др.

Сикотичния реактивен тип е склонен към заболявания, които се развиват бавно, постепенно. Обикновено отключващ фактор е събитие, което води до нарушение на имунната система /ваксинации, стрес, продължително лечение с антибиотици или хормони/. Тези заболявания могат да бъдат различни верукозни изменения, кисти или доброкачествени тумори, инфилтрация на тъканите, целулит, скованост на ставите. Обикновено пациентите със сикотичен тип имат повишена чувствителност към студ и влага и са склонни към депресии. Хомеопатичните лекарства при този тип са Thuya (tree of life, belonging to the Cupressaceae family), Natrum sulfuricum, Medorrhinum (lysate of the urethral discharges of gonorrhea patients), Causticum (mixture of freshly slaked lime and bisulphate of potash) и др.

ЧУВСТВИТЕЛЕН ТИП - това понятие се основава на следната констатация: експериментите с малки дози от някое вещество и използването на хомеопатичните лекарства показват, че някои лица реагират по-добре от други. При експериментите те показват повече реакции или терапията води до излекуването на по-голям брой симптоми. Използвайки съвременната научна терминология, днес бихме казали, че съществуват лица, които “отговарят добре или по-добре”. Още Ханеман, основоположникът на хомеопатията, признал това явление и описал някои характеристики на пациентите, които отговаряли по-добре на някои лекарства.

Най-общо, симптоматичните хомеопатични лекарства най-често се предписват в 5, 9 или 15 СН от 1 до 3-4 пъти дневно. При назначаване на повече от един симптоматичен медикамент е прието те да се редуват в денонощието или през ден. Лекарствата за лечение на терена и за чувствителния тип се изписват най-често в 15 или 30 СН по веднъж в седмицата, по 1 доза, като в началото на лечението и по-често.

Хомеопатично лечение може да се комбинира с фототерапията и фотохимиотерапията, а така също и с останалите локални методи на лечение. При тежките форми на псориазис хомеопатичното лечение може да бъде приложено съвместно със системната терапия.

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА ПСОРИАЗИС

Е. Е. на седем години, е консултиран за пръв път от лекар хомеопат на 30.04.2002 година по повод на обриви по кожата, появили се през март 2001 година. Най-напред те се появили по тилната окосмена част на главата, а през юни 2001 година обхванали темето, половия член и други области на тялото. След консултация с дерматолози било потвърдено, че се касае за псориазис и било назначено лечение с локални кортикопрепарати (Diprosalic, Elocom) и с Selsun blue. Това довело до изчезване на обривите на мястото на третирането, но едновременно с това се появили обриви по други части на тялото. Обривът по тила не се повлиял изобщо. Майката престанала да използва предписаните мазила, разочарована от незадоволителните лечебни резултати. Това е и поводът тя да направи консултация с лекар хомеопат.

В деня на прегледа – 30 .04.2002г, старите лезии по тила, по половия член са много обострени, появили са се нови - около пъпа, от вътрешната страна на лакътя на дясната ръка, в подмишничната ямка на лява ръка, от външната страна на предмишницата на лява ръка около лакътя.  Лезиите са окръглени, лющещи се на едри люспи, а по-главата на по-фини люспи, кожата в увредената зона се цепи, разкървавява се лесно, силно сърби.

Преглед на различните системи.

Храносмилателна система. Апетитът на детето е добър, като предпочитенията са за кисели и люти храни и за зеленчуци. Не обича сладко. Нормално чувство за жажда. Няма стомашно-чревни проблеми. Редовно изхождане по голяма нужда. Детето съобщава за периодично усещане за горчив вкус в устата.

УНГ система. Без особености.

Глава. Без особености.

Дихателна система. Без особености.

Сърдечно-съдова система. Без особености.

Уринарна система. Без особености.

Кожа. Кожата е нормална, с нормално изпотяване. Обривните единици са окръглени и лющещи се на люспи с различни по големина размери. Те са най-фини в областта на окосмената част на главата. В областта на лезиите е налице склонност към образуване на неболезнени слабо кървящи нацепвания. Лезиите са силно сърбящи ( до кръв ), като сърбежът се засилва след къпане и се облекчава от хладни апликации. На 2-3 месечна възраст детето боледувало от себореичен дерматит, трудно овладян в кожна клиника в София, основно с цинкова паста.

Опорно-двигателен апарат. Без особености.

Обща чувствителност. Детето предпочита да му е по-топло.

Нервна система. Детето е енергично и подвижно. Много

чувствително то лесно се обижда и нервира и често избухва. То е любознателно и разпитва непрекъснато за нещата около него. Обича да си играе и само. Детето не обича да споделя проблемите, които има, а предпочита да се усамоти и да ги преживее само. Сънят е добър. Рядко сънува кошмари.

Детето е от втора нормална бременност. Родено е със секцио, поради седалищно предлежание. Нормално психическо и физическо развитие. Няма фамилна обремененост, нито за псориазис, нито за каквото и да било по-сериозно заболяване.

Назначено лечение на 30.04.2002 г.

- Lycopodium clavatum в разреждане 15 СН, по 5 гранули в понеделник, сряда и петък ( по-разреден прием в сравнение със схемата, предписана от личния лекар на детето ).

- Berberis vulgaris в разреждане 5 СН, по 5 гранули сутрин и вечер.

Обсъждане.

Lycopodium clavatum е основен хомеопатичен медикамент за лечение на заболявания с псоричен начин на протичане какъвто е налице при детето. Допълнителни аргументи за избор на Lycopodium clavatum са силният сърбеж до кръв в областта на кожните лезии, подобряването на този сърбеж от хладно, както и нервно-психическото състояние на детето. То е умно, интелигентно, интересува се от всичко и обича да се усамотява. Освен че Lycopodium clavatum намира широко приложение в лечението на редица кожни заболявания, той се предписва често и в случаите, когато е необходимо да се подобри обмяната на веществата и да се нормализират жлъчно-чернодробните и бъбречните функции.

Berberis vulgaris е избран поради факта, че отговаря на външния вид на кожните лезии, които имат пръстеновидна форма, окръглени, със светъл център и зачервена периферия. Освен това той подпомага предишния медикамент що се касае до стимулирането на жлъчно-чернодробния дренаж.

Контролен преглед на 08.05.2002 г. Няколко дни след началото на хомеопатичното лечение и след спирането на кортикоидната терапия старите кожни лезии се обострили и се появили нови ( около пъпа, в областта на лявата подмишнична ямка, по външната страна на лявата предмишница и на други места ). Кожните лезии са още по-изразени и разширени по площ. Появили са се и нови в областта на врата и зад ушите.

Назначено лечение:

• Arsenicum album в разреждане 9 СН, по 5 гранули сутрин и вечер.
• Berberis vulgaris в разреждане 5 СН, по 5 гранули сутрин и вечер.
• Glandol – крем за локално третиране на лезиите.

• Arsenicum album в разреждане 15 СН по 5 гранули сутрин, на четни дати.
• Thuya occidentalis в разреждане 15 СН, по 5 гранули сутрин на нечетни дати.
• Berberis vulgaris в разреждане 5 СН, по 5 гранули в следобедните часове.
• Glandol крем за локално приложение.

• Arsenicum album в разреждане 15 СН, по 5 гранули сутрин на четни дати.
• Thuya occidentalis в разреждане 15 СН, по 5 гранули сутрин на нечетни дати.
• Sepia в разреждане 15 СН, по 5 гранули всяка вечер.
• Glandol крем за локално приложение и по една капсула дневно през устата от същия медикамент.

• Предпочитанията на детето за пикантни и кисели ястия.
• Склонност към образуване на неболезнени, слабокървящи нацепвания в областта на кожните лезии.
• Склонност на детето към усамотяване и нежеланието за споделяне на проблемите, които има.
• Периодично усещане на чувство за горчив вкус в устата.