ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЯТА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ПСОРИАЗИС

Статия от Д-р Ерна Хаджолян, Д-р Драгомир Грудев и Д-р Иван Енев, публикувана в European Journal of Dermatology


Псориазисът е една от честите дерматози, особено сред мъжете. По различни данни засяга между 2 и 2,5% от населението [1]. Сравнително слабо е разпространението му сред пациентите от монголоидната раса и сред негрите– под 1%.

Независимо от напредъка в изясняване на генетичната предразположеност, патогенезата и прецизирането на клиничното протичане той все още поставя редица въпроси, свързани с лечението, дълготрайната прогноза и качеството на живот на болните. [2, 8, 9, 10]

Принципното становище на дерматолозите е да не се прилага системна терапия ако псориатичните лезии засягат под 20% от телесната повърхност, ако няма усложнения като генерализиран пустулозен псориазис, псориатична еритродермия или инвалидизиращ псориатичен артрит. Въздържането от системна терапия се обосновава със сериозните странични токсични ефекти от лечението.[2,6]

От друга страна локалното лечение рядко води до дълготрайна ремисия и е обременено със значителни неудобства.

Повечето автори се въздържат от употреба на кортикостероиди поради опасността от обостряне на болестта след преустановяване на лечението. При употреба на слабодействащи кортикостероиди не се наблюдава ефект, а мощните кортикостероиди водят до атрофия на кожата, не са подходящи за приложение в кожните гънки и в областта на гениталиите. Кожата, третирана с кортикостероиди е по-лесно ранима и склонна към формиране на стрии.

При лечение с катран кожата става много по-чувствителна към ултравиолетово лечение, което налага изключителна предпазливост при широко практикуваната УВ-терапия или излагане на слънце. Освен това катранът зацапва бельото, а немалко пациенти се отказват от лечение и поради иритативния ефект на някои от продуктите върху кожата.

Калципотриенът причинява локално дразнене, не трябва да се прилага по лицето и в количество повече от 100 g поради риск от вътрешна абсорбция.

Широкопрактикуваната таласотерапия води при някои пациенти до влошаване на псориазиса след излагане на слънце (активиране на феномена на Кьобнер).

Болните от псориазис нерядко понасят трудно лечения с определени медикаменти, които дори могат да отключат заболяването у генетично предразположени индивиди. [17,18,19]
Всички тези неудобства са причина сътрудничеството на пациента рязко да спада до под 40% след изписване от дерматологичната клиника. Честите рецидиви, липсата на възможност за дълготрайна ремисия, трудното лечение на болните от псориазис деца,  трудното повлияване на атипичните форми на псориазис, хроничният ход на болестта сериозно засягат като цяло качеството на живот на болните. [8,10,11,12]

Това е причина мнозина от тях да прибягват до т.нар. “алтернативни” методи на лечение. Засега все още липсват достатъчно убедителни статистически данни за ефективността на различните “алтернативни” методи на лечение – нутритерапия, акупунктура, хиропрактика, хомеопатия и др. Това обаче не означава, че ефективността им трябва да бъде отхвърляна a priori.
 

Климатотерапията, диетолечението и хомеопатията изглежда са най-често прилаганите “алтернативни”методи.

Измежду тях хомеопатичното лечение изглежда е най-слабо познато сред дерматолозите.

ХОМЕОПАТИЯТА е метод на лекарствено лечение, при който на болни с определен комплекс от оплаквания (определена клинична картина) се назначава медикамент, способен да причини у здрави оплаквания, подобни на симптомите на пациента. Смята се, че хомеопатичният медикамент индуцира оздравителна реакция в организма на болния човек. Засега науката не може да даде отговор как точно настъпва тази индукция. Съвременните проучвания показват, че вероятно се касае за изменения в електромагнитното поле около определени “таргетни” клетки или тъкани. Например, хомеопатичните разтвори на хистамин, в които теоретично при разреждане над 11СН не съществуват молекули от първоизточника, потискат хистаминолиберацията в гранулите на базофилните гранулоцити.[19]

Три са основните принципи на хомеопатичното лечение :
 

Тази терапевтична констатация е била направена още от хипократовата школа, пет века преди нашата ера: “Similia similibus curantur”. Симптомите на дадена болест могат да бъдат излекувани от вещество, което причинява подобна клинична картина в здрав индивид. Именно основавайки се на тази хипотеза за сходство на действието между токсиколотичните свйства на дадено вещество и неговото терапевтично действие, Ханеман изгражда своя оригинален фармакологичен метод на лечение.
 
” Безкрайно малките разреждания” представляват вторият стълб на хомеопатията. Ханеман, основоположникът на хомеопатията, установил, че преди да окажат лечебно въздействие, малки дози от дадено вещество, приложени според принципа на подобието, могат да доведат до временно влошаване. Ето защо той се опитал постепенно да смегчи действието на хомеопатичните лекарства, като все повече ги разреждал и динамизирал. Така се появило т. нар. безкрайно малкото разреждане. И докато действието на тези дози е доказано и се потвърждава от многобройни фундаментални изследвания, техният механизъм на действие остава непознат.[19,20,21,22]
 
Индивидуализирането е третият основен принцип на хомеопатичното лечение. Изборът ня хомеопатичните лекарства зависи от проявените симптоми, от тяхната локализация, от техните модалности - или от какво се подобряват, или влошават, от обстоятелствата, при които са се появили и др. Лекарствата се избират в зависимост от диагнозата на заболяването и характеристиките на индивидуалните реакции на болния. Индивидуализирането на лечението означава, че то е адаптирано не към определено заболяване изобщо, а към конкретния случай. Това понятие често навежда погрешно на мисълта че лечението се основава на психологичните характеристики или на повидението на индивида. Този аспект присъства в анализа на всеки отделен случай, но симптомите на болестта и индивидуалната им проява доминират над описанието на характера на индивида.
 

Хомеопатичното лекарство се използва в съвсем малка доза, наречена безкрайно малка доза. Стотните разреждания, които са най-използвани се означават с буквите СН /centesimal по Hahnemann/, които се предхождат от цифрата на разреждането, напр. 15 СН.

Хомеопатията черпи суровините си от 3 основни източника: растителния, животинския и минералния свят. Съвкупността от патологични симптоми, които веществата причиняват у здрави индивиди, било при интоксикация, било при експеримент наричани патогенези, се обединяват в сборници наречени “Мateria medica“ [2, 3, 4]. Съвременните автори към патогенезите включват и терапевтични клинични наблюдения.

Хомеопатичните медикаменти са ефективни при заболявания, които не водят до необратими изменения в тъканите. Клиничната им ефективност е безспорно доказана от редица проучвания [19]. В този смисъл хомеопатията може да бъде метод на избор и при болни от псориазис пациенти.

Най-често прилаганите в хомеопатията медикаменти за лечение на псориазис са на базата на минерални соли. Тук могат да бъдат споменати медикаментите Arsenicum album, Arsenicum iodatum, Arsenicum sulfuratum, Baryta sulphurica, Calcarea carbonica, Calcarea sulfurica, Graphites,  Kali bichromicum, Kali bromatum, Kali phosphoricum, Kali sulfuricum, Kreosotum, Manganum, Natrum sulphuricum, Phosphorus, Petroleum и др. От дерматолозите се знае, че за някои болни най-ефективно е лечението във водите на Мъртво море. От гледна точка на хомеопатията, при тях вероятно настъпва повлияване на патологичния процес чрез някои от съдържащите се във водите му соли.

Описани са и други ефективни при псориазис хомеопатични медикаменти, най-често от растителен произход или от животински и биологичен произход: Lycopodium, Pulsatilla, Sepia, Sarsaparilla, Solanum nigrum, Tuberculinum и др.

Голямото предимство на хомеопатичните медикаменти е липсата на  токсичност на лечението, тъй като те се прилагат в малки и безкрайно малки дози.
Хомеопатичното лечение на хроничните заболявания, към които спада и псориазисът, а и на рецидивиращите заболявания, включва симптоматично лечение, и лечение за терена и/или за чувствителния тип.
 


Подборът на медикамента (медикаментите) се прави според вида на псориатичните лезии.
Така например Arsenicum album се предписва при болни от псориазис, когато засегнатата кожа е задебелена, лихенифицирана, бледа или ливидна, а псориатичните сквами са изключително фини, бели, наподобяващи брашно или трици. Natrum sulfuricum се предписва при болни с псориазис, чиито лезии се характеризират с големи “мазни”, жълтеникави сквами, наподобяващи люспи на риба, които след опадване остават тънка, розова, суха кожа с “псевдомокър” вид. Медикаментът Graphites се предписва при болни от псориазис в гънките, а Petroleum – при палмо-плантарно засягане с формиране на задебелена, напукана, лесно кървяща плака.
 

  • ТЕРЕННО ЛЕЧЕНИЕ
    • Освен аспекта на обрива предвид се вземат историята на предишните заболявания, заболяванията в семейството, хроничният или рецидивиращият характер на съответното заболяване, провокиращите обстоятелства и др. Това позволява да се предпишат специфични лекарства за терена. С тяхна помощ постепено се променя реактивността на организма, с последващо повлияване на хроничните оплаквания или намаляване на броя и силата на рецидивите (при рецидивиращите заболявания). Най-общо казано съществуват три вида хроничен реактивен тип: псоричен, сикотичен и туберкулинов.

    Псоричния реактивен типспоред хомеопатията е несъмнено генетично обусловен. Хората с псоричен реактивен тип са склонни към рецидивиращи алергодерматози като екзема или уртикария, както и към някои рецидивиращи периодично заболявания като херпес, мигрена, ревматизъм, псориазис. При псоричен тип се наблюдават редуване или заменяемост на тези прояви, с продължителни периоди на възстановяване след периоди на изостряне на заболяването. Най-типичното лекарство при псоричен реактивен тип е sulfur /сяра/ във високи разреждания.

    Сикотичния реактивен тип е склонен към заболявания, които се развиват бавно, постепенно. Обикновено отключващ фактор е събитие, което води до нарушение на имунната система /ваксинации, стрес, продължително лечение с антибиотици или хормони/. Тези заболявания могат да бъдат различни верукозни изменения, кисти или доброкачествени тумори, инфилтрация на тъканите, целулит, скованост на ставите. Обикновено пациентите със сикотичен тип  имат повишена чувствителност към студ и влага и са склонни към депресии. Най-характерното хомеопатично лекарство при този тип е Thuya ( сем. Cupressaceae ).

    Туберкулинов реактивен тип – разглежда се като подтип на псоричния реактивен тип. Тук се наблюдават същите характеристики както при псоричния реактивен тип с няколко особености – интервалът между две периодични прояви е по-кратък и обикновено става въпрос за слаби зиморничави уморени индивиди, у които се наблюдават аденопатии. Хомеопатичното лекарство, което отговаря най-добре на този хроничен реактивен тип е Tuberculinum (чист туберкулин, извлечен от култури на Mycobacterium Tuberculosis човешки и говежди тип).
     


    Това понятие  се основава на следната констатация: експериментите с малки дози от някое вещество  и използването на хомеопатичните лекарства показват, че някои лица реагират по-добре от други. При експериментите те показват повече реакции или терапията води до излекуването на по-голям брой симптоми. Използвайки съвременната научна терминология, днес бихме казали, че съществуват лица, които “отговарят добре или по-добре”. Още Ханеман, основоположникът на хомеопатията, признал това явление и описал някои характеристики на пациентите, които отговаряли по-добре на някои лекарства.

    Симптоматичните хомеопатични лекарства най-често се предписват в 5, 9 или 15 СН от 1 до 3 пъти дневно, а при редуване с друг хомеопатичен продукт,  може и през ден. Лекарствата за лечение на терена и за чувствителния тип се изписват най-често в 15 или 30 СН по веднъж в седмицата, по 1 доза, като в началото на лечението може и по-често.

    Хомеопатично лечение може да се комбинира с фототерапията и фотохимиотерапията, а така също и с останалите локални методи на лечение. При тежките форми на псориазис хомеопатичното лечение може да бъде приложено съвместно със системната терапия.

    Основното затруднение в приложението на хомеопатията възниква във връзка с  индивидуалния подход при подбора на хомеопатичните медикаенти.Това затруднение може да бъде компенсирано при съвместното лечение на болните от псориазис от дерматолог заедно с лекар-хомеопат. Интердисциплинарният подход в тези случаи може да окаже неоценима помощ както на болния, така и на лекуващите го лекари.
     
     

    КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА ПСОРИАЗИС

    Анамнеза

    Е. Е. е дете на седем години, което за пръв път е консултирано от лекар хомеопат на 30.04.2002 година по повод на обриви по кожата, появили се през март 2001 година. Най-напред те се появили по тилната окосмена част на главата, а през юни 2001 година обхванали темето, половия член и други области на тялото. След консултация с дерматолози било потвърдено, че се касае за псориазис и било назначено лечение с локални кортикопрепарати (Diprosalic, Elocom) и с Selsun blue. Това довело до изчезване на обривите на мястото на третирането, но едновременно с това се появили обриви по други части на тялото. Обривът по тила не се повлиял изобщо. Майката престанала да използва предписаните мазила, разочарована от незадоволителните лечебни резултати. Това е и поводът тя да направи консултация с лекар хомеопат.
     

    Преглед на различните системи

    Храносмилателна система. Апетитът на детето е добър, като предпочитенията са за кисели и люти храни и за зеленчуци. Не обича сладко. Нормално чувство за жажда. Няма стомашно-чревни проблеми. Редовно изхождане по голяма нужда. Детето съобщава за периодично усещане за горчив вкус в устата.
    УНГ система. Без особености.
    Глава. Без особености.
    Дихателна система. Без особености.
    Сърдечно-съдова система. Без особености.
    Уринарна система. Без особености.
    Кожа. Кожата е нормална, с нормално изпотяване.
    Обривните единици са окръглени и лющещи се на люспи с различни по големина размери. Те са най-фини в областта на окосмената част на главата. В областта на лезиите е налице склонност към образуване на неболезнени слабо кървящи нацепвания. Лезиите са силно сърбящи ( до кръв ), като сърбежът се засилва след къпане и се облекчава от хладни апликации. На 2-3 месечна възраст детето боледувало от себореичен дерматит, трудно овладян в кожна клиника в София, основно с цинкова паста.
    Опорно-двигателен апарат. Без особености.
    Обща чувствителност. Детето предпочита да му е по-топло.
    Нервна система. Детето е енергично и подвижно. Много чувствително, то лесно се обижда и нервира и често избухва. То е любознателно и разпитва непрекъснато за нещата около него. Обича да си играе и само. Детето не обича да споделя проблемите, които има, а предпочита да се усамоти и да ги преживее само. Сънят е добър. Рядко сънува кошмари.
    Детето е от втора нормална бременност. Родено е със секцио, поради седалищно предлежание. Нормално психическо и физическо развитие. Няма фамилна обремененост, нито за псориазис, нито за каквото и да било по-сериозно заболяване.

    Назначено лечение на 30.04.2002 г.
    Lycopodium clavatum в разреждане 15 СН, по 5 гранули в понеделник, сряда и петък ( по-разреден прием в сравнение със схемата, предписана от личния лекар на детето ).
    Berberis vulgaris в разреждане 5 СН, по 5 гранули сутрин и вечер.
     

    Обсъждане

    Lycopodium clavatum е основен хомеопатичен медикамент за лечение на заболявания с псоричен начин на протичане какъвто е налице при детето. Допълнителни аргументи за избор на  Lycopodium clavatum  са силният сърбеж до кръв в областта на кожните лезии, подобряването на този сърбеж от хладно, както и нервно-психическото състояние на детето. То е умно, интелигентно, интересува се от всичко и обича да се усамотява. Освен че Lycopodium clavatum намира широко приложение в лечението на редица кожни заболявания, той се предписва често и в случаите, когато е необходимо да се подобри обмяната на веществата и да се нормализират жлъчно-чернодробните и бъбречните функции.
    Berberis vulgaris е избран поради факта, че отговаря на външния вид на кожните лезии, които имат пръстеновидна форма, окръглени, със светъл център и зачервена периферия. Освен това той подпомага предишния медикамент що се касае до стимулирането на жлъчно-чернодробния дренаж.
     

    Контролен преглед на 08.05.2002 г.


    Няколко дни след началото на хомеопатичното лечение и след спирането на кортикоидната терапия старите кожни лезии се обострили и се появили нови ( около пъпа, в областта на лявата подмишнична ямка, по външната страна на лявата предмишница и на други места ).
    В момента на прегледа кожните лезии са още по-изразени и разширени по площ. Появили са се и нови в областта на врата и зад ушите. Назначено лечение:
    Arsenicum album в разреждане 9 СН, по 5 гранули сутрин и вечер.
    Berberis vulgaris в разреждане 5 СН, по 5 гранули сутрин и вечер.
    Glandol – крем за локално третиране на лезиите.
     

    Обсъждане

    Arsenicum album е основен медикамент за лечение на кожни и други заболявания с псоричен начин на протичане. Допълнителна индикация за предписване на Arsenicum album е фината десквамация на кожата, наблюдавана в увредените участъци.
    Glandol. Според редица проучвания използването на някои видове ненаситени мастни киселини, каквито са тези съдържащи се в Glandol, се отразява добре на  не малко видове дерматози, към които спада и псориазисът.
    Licopodium clavatum е спрян по настояване на майката, която свързва обострянето на псориазиса с включването на този медикамент в лечението на детето. Възможно е обаче влошаването на състоянието на детето да се дължи на факта, че преди началото на лечението с Lycopodium clavatum майката е спряла сама използването на кортикоидните кремове. Така или иначе, за сега, Lycopodium clavatum не може да бъде използван в лечението на детето, поради нежеланието на майката.
     

    Следващата консултация е на 16.05.2002 г.

    За изминалия период няма поява на нови кожни лезии, а старите са започнали да избледняват от центъра към периферията. Решено е лечението, назначено на 08.05.2002 г., да бъде продължено с още около седмица, след което да се премине на следната лечебна схема :
    Arsenicum album в разреждане 15 СН по 5 гранули сутрин, на четни дати.
    Thuya occidentalis в разреждане 15 СН, по 5 гранули сутрин на нечетни дати.
    Berberis vulgaris в разреждане 5 СН, по 5 гранули в следобедните часове.
    Glandol крем за локално приложение.
     

    Обсъждане.


    След стабилизиране на състоянието преминаваме към Arsenicum album в по-големи разреждания, които имат по-дълбоко и трайно въздействие върху човешкия организъм и които се предпочитат в много от случаите, когато става въпрос за кожно увреждане. Стабилизирането на състоянието позволява и разреждане на приемите на Berberis vulgaris.
    Thuya е включен, тъй като една от основните индикации за неговото приложение е продължителното лечение с кортикопрепарати и други химически субстанции, а такова е било налице в продължение на 10 месеца при пациента. Този медикамент се включва в лечебната схема тогава, когато едно заболяване с рецидивиращ ход на протичане придобива все по-персистиращ характер.         Контролен преглед на 01.06.2002 г. Детето се чувства добре. Кожните лезии вече не са сърбящи и са почнали да избледняват, а някои от тях вече са почти изчезнали. Няма образуване на нови кожни лезии.

    Назначено е следното лечение :

    Arsenicum album в разреждане 15 СН, по 5 гранули сутрин на четни дати.
    Thuya occidentalis в разреждане 15 СН, по 5 гранули сутрин на нечетни дати.
    Sepia в разреждане 15 СН, по 5 гранули всяка вечер.
    Glandol крем за локално приложение и по една капсула дневно през устата от същия медикамент.
     

    Обсъждане


    Новият хомеопатичен медикамент в лечебната схема е Sepia, който е избран като лечение за чувствителния тип. Основания за неговото включване са :

    Предпочитанията на детето за пикантни и кисели ястия.
    Склонност към образуване на неболезнени, слабокървящи нацепвания в областта на кожните лезии. Склонност на детето към усамотяване и нежеланието за споделяне на проблемите, които има.
    Периодично усещане на чувство за горчив вкус в устата.

    На 23.06.2002 г., т.е. около три седмици след включването на тази лечебна схема на повечето места кожните лезии са изчезнали, а на останалите места те едва се забелязват. Заключението е, че лечението на детето е изключително успешно, при това без да бъдат прилагани котикоидни препарати. Решението е последната хомеопатична схема да бъде продължена още около месец, след което лекарството за терен Тhuya в 15 СН и лекарството за чувствителен тип Sepia в 15 СН ще се приемат по една доза, веднъж седмично.

    Хомеопатията може да се прилага за лечение на дерматологичните заболявания, но границите на нейните възможности трябва да бъдат ясно очертани и добре да се познават. Една от основните грешки на нетрадиционната медицина е обявяването на нейните лечебни методи за панацея. При лечението с хомеопатия обаче е напълно възможно комбинирането на класическата дерматологична терапия с хомеопатични лекарствени средства. Ползата от хомеопатията се състои в това, че тя представлява добър допълващ метод към конвенционалната медицина. Хомеопатията е полезна при психосоматичните дерматози или при заболявания, които се влияят от психосоматични фактори – уртикария, лихен планус, атопичен дерматит. Добре се повлияват и някои вирусни заболявания – херпес симплекс, брадавици, островърхи кондиломи.
    Съществуват редица публикации19 върху фундаментални проучвания на действието на хомеопатичните разреждания, върху опити in vivo и in vitro20. Трябва да се отбележи, че индивидуализираният подход към всеки пациент затруднява събирането на по-големи групи от пациенти за клинични проучвания направени според съвременните изисквания, двойно сляп опит срещу placebo и рандомизирано. В специализираната литература се срещат т.нар. метаанализи21, 22,  23 , съвременен метод за обобщаване на изследвания, проведени от различни автори, които показват тенденциите в ефективността на хомеопатичните лекарства.

    Хомеопатията е официално признат метод за лечение в редица страни. Тя представлява терапевтичен метод, който стимулира цялостната система от защитни рeакции при болния. Същевременно болести от групата на булозните дерматози, тежките инфекциозни заболявания и карциномите не влизат в обсега на хомеопатичната терапия.
    Принципите на хомеопатията изискват дълго и детайлно обучение. Хомеопатията би могла да насочи нашето внимание към един метод, който се прилага успоредно с конвенционалната терапия с оглед допълнително повлияване на клиничните симптоми при нашите пациенти.

    Библиография:
    1. Al Suwaidan SN, Feldman SR. Clearance is not a realistic expectation of psoriasis treatment. J AmAcad Dermatol. 2000;42:796-802
    2.de Berker DA, Sakuntabhai A, Diffey BL, Matthews JN, Farr PM. Comparison of psoralen-UVBand psoralen-UVA photochemotherapy in the treatment of psoriasis. J Am Acad Dermatol. 1997;36:577-581
    3.Demarque D.,Jouanny J.,Poitevin B.,Saint – Jean I., Pharmacology and homeopathic materia medica, Boiron, 1995, 501 p.
    4.Guermonprez M.,Pinkas M.et Torck M., Matiere medicale homeopathique, Boiron, 1989, 835 p.
    5.Jouanny J.,Crapanne J.- B., Dancer H.et Masson J.- L., Therapeutique homeopathique: Tome 1, Possibilites en pathologie aigue, 1986, 356 p.; Tome 2, Possibilites en pathologie chronique, Boiron, 1988, 509 p.
    6.Jones G, Crotty M, Brooks P. Interventions for treating psoriatic arthritis (Cochrane Review). In: The Cochrane Library, 1, 2002. Oxford: Update Software.
    7.Houmard A., Therapeutique Homeopathique en Dermathologie, Boiron, 1993,400p.
    8..Nall L, Gulliver W, Charmley P, Farber EM. Search for the psoriasis susceptibility gene: the  Newfoundland Study. Cutis. 1999;64:323-329
    9.Nickoloff BJ. The immunologic and genetic basis of psoriasis. Arch Dermatol. 1999;135:1104-1110
    10.Owen CM, Chalmers RJG, O'Sullivan T, Griffiths CEM. Antistreptococcal  interventions for guttate and chronic plaque psoriasis (Cochrane Review). In: The  Cochrane Library, 4, 2001. Oxford: Update Software.
    11.Rapp SR, Feldman SR, Exum ML, Fleischer AB, Reboussin DM. Psoriasis causes as much disability as other major medical diseases. J Am Acad Dermatol. 1999;41(3 Pt 1):401-407
    12..Rapp SR, Exum ML, Reboussin DM, Feldman SR, Fleischer AB, Clark A. The physical, psychological and social impact of psoriasis. J Health Psychol. 1997;2:525-537
    13.Research in homeopathy, Boiron, 1999, 133 pg.
    14.Robert C, Kupper TS. Inflammatory skin diseases, T cells, and immune surveillance. N Engl J Med. 1999;341:1817-1828
    14.Zanolli MD, Camisa C, Feldman S, Gulliver W, Menter A. Psoriasis: the high notes on current treatment. Program of the American Academy of Dermatology, Academy 2000; August 5, 2000;
    15. Tzankov N, Angelova I, Kazandjieva J., Drug-induced psoriasis. Am. J. Clin Dermatol 2000 May-Jun; 1 (3):159-65
    16. Lazarova AZ, Tzankov NK, Zlatkov NB. Psoriasis induced  by topicvalli applied indomethacin. Clin Exp Dermatol 1989 May; 14 (3): 260-1
    17. Tzankov N, Botev-Zlatkov N, Lazarova AZ, Kostova M, Popova L, Tonev S. Psoriasis and drugs: influence of tetracuclines on the course of psoriasis. J. Am. Acad Dermatol 1988 Oct; 19(4): 629-32
    18. Tzankov NK, Vassileva SV, Lazarova AZ, Berowa NV, Botev-Zlatkov N. Oncet of  psoriasis coincident with tetracycline therapy. Austral J Dermatol 1988; 29(2):111-2
    19. Fraley et al. A controlled evaluation of a homeopathic preparation in the treatment of influenza-like syndromes. British Journal of Clinical Pharmacology. 1989; 27:329-335.
    20. Walach H, Lowes T, Mussbach D, Shamell U, Springer W, Stitzl G, Haag G. The long-term effects of homeopathic treatment of chronic headaches: 1 year follow up. Cephalgia, 2000 Nov; 20(9):835-7
    21. Reilley et al. Is evidence for homeopathy reproducible? The Lancet 1994; 334: 1601-1606.
    22. Saine-Laudy J., Belon P. Analysis of immunosupressive activity of serial dilutions of histamine on human basophil activation by flow cytometry. Inflamm. Res. 1996; Res 45, Suppl. 1: 33-34.

    НАЗАД