ХАРМОНИЗАЦИЯ НА ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС


Д-р К. Кънева, Д-р Д. Иванова, Д-р М. Тодорова, Доц. И. Атанасова, Изпълнителна Агенция по Лекарствата, София

Очакваната дата за присъединяване на Република България към Европейския съюз (01.01.2007г.), постигането на пълно съответствие с “acquis communautaire”, предстоящите промени в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ) и Наредба № 17 от януари 2006г налагат нови изисквания към  притежателите на разрешения за употреба(ПРУ) на Хомеопатичните лекарствени продукти.

Изискванията към Хомеопатичните специалитети, които са с определени показания, имат Кратка характеристика и Листовка за пациента са близки до тези за алопатичните лекарства. Не е новост и съобщаването на нежелани реакции, свързани с употребата им. При процедурата по подновяването им вече и за тях се изисква да приложат данни за безопасността на продукта.
Предмет на презентацията ще бъдат новостите в регулацията и изискванията към ПРУ на хомеопатични продукти.
 



 

ПУБЛИКАЦИИ В НАУЧНАТА ЛИТЕРАТУРА И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ХОМЕОПАТИЧНИТЕ ЛЕКАРСТВА В ОБЛАСТТА НА ОТОРИНОЛАРИНГОЛОГИЯТА


Проф. И. Крушков, Катедра по фармакология и токсикология, МУ - София

Според проучване в Glasgow Homeopathic Hospital през последните години се повишава интересът към този метод на лечение. Според автора хомеопатията използва микродози на потенциално токсични вещества, които действат главно чрез предизвикване на защитни и авторегулаторни отговори в организма, а не чрез директно блокиране на патологични реакции (Reilly, 2001).

На 162 болни с поленов ринит и астма е проведено двойно сляпо изпитване на Pollens 30 C в сравнение с плацебо. Само при групата болни, получили хомеопатичното лекарство е установено статистически значимо обратно развитие на болестната симптоматика (Reilly et al.р 1994).

В Seattle е проведено рандомизирано двойно сляпо проучване за лечебния ефект на хомеопатични препарати при деца с otitis media acuta, с продължителност на заболяването не повече от 36 часа. Резултатите са показали по-добър ефект (p < 0.05) при децата, лекувани с хомеопатични препарати в сравнение с плацебо-групата (Jacobs et al., 2001).

При рандомизирано, контролирано, двойно сляпо клинично изпитване се установява ефикасността на Oscillococcinum върху 237 болни с грип, получавали препарата и 244 болни, получавали плацебо. Установен е сигнификантно по-добър резултат (р= 0.03) след 24 часа, по отношение на проследените симптоми: главоболие, мускулни и ставни болки, студени тръпки (Ferley et al.р 1989).
В нова публикация (Trichard et al., 2005) се описва фармакоикономично сравнение на хомеопатичната и антибиотична терапевтична стратегия при рекурентен остър ринофарингит у деца.

Проведено е проучване върху 499 болни на възраст от 1.5 до 4 години.
Установено е (Philippe Belon, 1999), че Phytolacca  има имуномодулиращ ефект - потиска спонтанната и провокирана с LPS продукция на цитокините: TNF alpha (цитотоксична молекула, участваща при възпалението и имунорегулацията), IL-10 (регулатор на продукцията на антитела) и IL-12 (регулатор на клетъчно-медиирания имунитет и активатор на NK клетки).

Според изследователи от Center for Health and Healing в Ню Йорк  хомеопатията в САЩ не се е интегрирала достатъчно в терапията, защото няма добре подготвени лекари-хомеопати и затова са необходими по-добри учебни програми за  университетско продължаващо медицинско образование в областта на хомеопатията (Merell, Shalts, 2002)
 



 

УЧИЛИЩЕТО НА ГАЛЕН И УЧИЛИЩЕТО НА ХИПОКРАТ, В ЕДНА БОРБА


Д-р Ж. П. Лупиас, Директор на Центъра по хомеопатично усъвършенстване в Монпелие
Член на Институт Боарон, Преподавател към ЦОРХ

ГАЛЕН и училището на КНИД, ХИПОКРАТ и училището на КОС и до днес изясняват двете концепции за медицината: алопатията и хомеопатията.
В инфекциозната патология алопатията е в съгласие с училището на Книде: ‘’ Болестта е външна на човека’’. Именно чрез вмъкването на бактерия, на вирус… пациентът се разболява. Терапевтичният отговор може да бъде само войнствен: да се унищожи агресора.
За Хомеопатията училището на Кос определя терапевтичния подход:
‘’ Болестта е в човека’’ и всъщност болният е причината, агентът агресор е само подбудител на нарушената функция на защитната система. Оздравяването ще се постигне, предоставяйки на болния възможността да използва собствения си оздравителен капацитет: той сам ще унищожи агресора. За това трябва да се позовем на принципа на Хипократ: ‘’ Пациентът се разболява, за да се излекува‘’, начинът на разболяване представлява терапевтичния гид: подобието.
Ако болестта се дължи само на микробен причинител, има само една войнствена терапия – разрушителка, която би могла да доведе до оздравяване: Алопатията. Един добре избран антибиотик унищожава бактерията, нещо, което нито един хомеопатичен медикамент, даже и добре подбран, не е в състояние да направи.
Напротив, ако болестта засяга болния като цяло, Хомеопатията е най-добрия отговор понеже засилва съпротивителните му сили без значение дали причинителя е бактерия или вирус – това вече не ограничава, защото лечението не е директно насочено срещу него, а е ориентирано към болния – противно на Алопатията.
В зависимост от остротата на болестта, етапа на еволюция и способността за реакция на пациента, ще изберем по-подходящата терапия или и двете. Индивидуалните способности за оздравяване се оказват много по-важни отколкото сме си представяли, даже и при травматичните увреди.
 



 

ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СРЕДНОТО УХО


Доц. Д-р И. Йовчев, УНГ Клиника, МУ – Пловдив

Възпалителните заболявания на ушите са едни от най-често сращаните в оториноларингологията.

Разгледани са етиологичните причинители и патогенетичните механизми на тези заболявания.

Авторът представя различните клинични картини при отделните форми на възпаление на средното ухо, от катарално до гнойно и техните възможни усложнения.

Представени са модерните обективни методи за изследване на средното ухо.

Обръща се специално внимание на  атипичните форми на протичане, особено при децата.

Посочени са различните консервативни и оперативни лечебни методи.
 



 

ХОМЕОПАТИЧЕН ПОДХОД ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ВЪЗПАЛИТЕЛНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СРЕДНОТО УХО


Д-р В. Юрукова, Катедра Фармакология и Клинична Фармакология, Медицински Факултет, МУ – Пловдив, Кабинет вътрешни болести и хомеопатия, Пловдив, Д-р С. Филчев, Детска клиника по пулмология и респираторна алергия, Александровска болница, Катедра Фармакология и Клинична Фармакология, Медицински Факултет, МУ – София

Целта на презентацията е да се разгледат възможностите и мястото на хомеопатичната терапия при лечението на остри и хронични възпалителни заболявания на ушите. Специално внимание е отделено на лечението на острия среден отит/ОСО/ като едно от най-честите педиатрични инфекциозни заболявания. Според статистически данни около 93% от децата до 7 годишна възраст са имали поне един епизод на ОСО.

Разгледани са 6 хомеопатични проучвания от последните 9 години, които обхващат общо 883 деца с остър среден отит или серозен отит. Въпреки различната методология, използвана при тези проучвания, данните им сочат по-бързо повлияване симптомите на пациентите, по-кратки терапевтични курсове и по-редки рецидиви в сравнение с групите на конвенционална терапия или плацебо-групите.

Представени са също така  и най-използваните в практиката хомеопатични медикаменти при остри и хронични възпалителни заболявания на ушите.

Лечението с хомеопатични медикаменти може да бъде средство на първи избор при неусложнен остър среден отит и надеждна допълваща терапия при рецидивиращи и хронични отити. Приложението на хомеопатични препарати може да допринесе за  значително намаление на нуждата от антибиотично лечение при отити в детска възраст.



 

ХОМЕОПАТИЧЕН ПОДХОД ПРИ УНГ ПАТОЛОТИЯТА ПРИ ДЕТЕТО


Д-р Ж. Журж, Частна клиника МЕДА, Тимишоара, Румъния

Хомеопатичния подход при УНГ патологията при детето има няколко характерни черти, които го различават от алопатичния:

1. УНГ патологията е разгледана като проява на „терена”, а не само като локална патология.

2. Ето защо, чрез хомеопатично лечение трябва да се лекуват не единствено и не на първо място показанията на локалните клинични прояви, а диатезния реактивен тип на детето с УНГ патология.

3. В хомеопатичната терапия трябва да се определи реалното ниво на заболяването, което определя УНГ патологията.

4. Става въпрос за конюнктурно заболяване (например, сезонните катари) което може да е предизвикано от зараза или от социални обстоятелства (социализация в детската градина) или от несоциален характер (например, катарите, предизвикани от промени на климата или времето)?

5. Или пък се отнася до типологична декомпенсация,  която се появява след конюнктурни фактори, но която отразява общата дисфункция на организма?

УНГ патологията при детето и хомеопатичното й лечение трябва да се разбират като необходимост да се определят и да се въздейства върху съществените промени, които я правят възможна, а не само върху локалните прояви.

Ето защо има две нива на хомеопатичен подход при този тип патология:

1. Ако патологията е остра и конюнктурна трябва да се вземат предвид локалните и конюнктурни симптоми, причините и проявените симптоми.

2. Ако патологията се проявява на хронична реактивната база трябва да се третира именно тази база, казано с други думи, трябва да се лекува пациента, а не болестта.

Терапевтичните средства в двата случая са различни:

1. Терапия с локални лекарства, които имат УНГ тропизъм за острите случаи,

2. Терапия с типологични лекарства при хроничните и рецидивиращи случаи.

Оптималните превенция и лечение са представени от теренния медикамент за основно лечение, типологичен за детето.
 



 

ХОМЕОПАТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА АДЕНОИДНИТЕ ВЕГЕТАЦИИ


 Д-р С. Д. Кадар, Лекар хомеопат, Специалист УНГ, Завеждащ отделение УНГ, Военна болница, Питести, Румъния

Хроничният рино-аденоид  е медицинската същност на УНГ патологията в педиатрията

- Той е често срещан в медицинската практика

- Бързото начало на лечението, както и неговата ефективност помагат да се избегнат следващи усложнения

- Обикновено лечението включва :
1. Медикаментозно лечение: противоинфекциозни и исхемични рино-адено-фарингиални препарати, антибиотици, антихистамици, противовъзпалителни, рино-фарингиална аспирация

2. Хирургично лечение: Аденодектомията често е допълнена от амигдалектомия

Многобройните неуспехи, дължащи се на хирургична намеса, както и въздържанието на родителите от нея, ме подтикнаха да преразгледам проблема. Затова избрах хомеопатичната  терапия.

Изследването продължи 5 години, съдържа 100 случая и е базирано на точни клинични и параклинични критерии.

Резултатите от това изучаване потвърждават, че хомеопатичното лечение на тази болест е:
- По – ефикасно от обичайната терапия
- По – малко травматизиращо физически и/или психически
- По - евтино
- По – добре възприемано от родителите и от децата
 


ХРОНИЧНИ ОТИТИ ПРИ ДОМАШНИТЕ ЛЮБИМЦИ


Д-р Р. Стефанов, Ветеринарен кабинет, хомеопатия, Варна
 
Възпаленията на ушите при кучетата и котките се дължат както на външни фактори - травми, наранявания, попадане на чужди тела (осили), така и на силно окосмяване на слуховия канал, недобра вентилация (кокер шпаньоли и др.).

В останалите случаи  те са израз на дълбоки системни  нарушения,  когато организма използва ушите като клапа за изхвърляне на токсините.

 Стандартното лечение посредством ушни капки е успешно  само когато възпалението се дължи на външни фактори. При дълбоки системни нарушения това води само до потискане и последващо хронифициране на възпалението, а в някои случаи и до засягане на по-важни органи и системи.

В тези случаи единствено цялостният подход към пациента и хомеопатичното лечение могат да доведат до пълно и трайно излекуване.

Основни хомеопатични лекарства за хронични отити са: Calc.carb, Calc.sulph, Graphites, Hepar sulfur, Kalium bich, Kalium sulph, Lycopodium, Merc.sol,Merc cor, Petroleum, Psorinum, Pulsatilla, Silicea, Thuya.

При всички случаи допълнително външно може да се използва разтвор на Calendula м.т. или смес на Hypericum и Calendula м.т.

В изложението са представени случаи от практиката на излекувани кучета и котки.



 

ЗНАЧЕНИЕТО НА УРОИНФЕКЦИИТЕ В КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА. ДИАГНОСТИЧЕН АЛГОРИТЪМ И СТРАТЕГИЯ


Доц. Д-р Д. Близнакова, Катедра педиатрия и медицинска генетика, МУ - Варна

Инфекцията на пикочните пътища като обобщаваща диагноза включва възпалителни процеси, локализирани между уретра и бъбречен паренхим, със задължителен и общ симптом бактериурия. Тази диагноза обхваща пациенти с различна тежест, протичане и прогноза на заболяването, както инфекция на долните пикочни пътища, така и пиелонефрит.

Честотата на инфекцията на пикочните пътища е изключително висока. Те са най-честите бактериални заболявания след тези на дихателната система. При новородени момчета бактериурия се установява в 1-3%, при новородени момичета 0,3-2,1%, при здрави недоносени – 1,3%, при кърмачета и малки деца 2-4,5%. Момичетата боледуват по-често поради късата уретра и близостта й до влагалището. При възрастните бактериурия се среща в 3%.

Хоспитализираните по повод сигурна или подозрителна инфекция на пикочните пътища съставляват до 10%  от общия брой болни на болнично лечение. Диагностичният алгоритъм при инфекциите на пикочните пътища включва:

- урина, урокултури, СУЕ, урея, креатинин, пикочна киселина;
- образни изследвания - водещо е ултразвуковото изследване.

За детска вазраст от съществено значение е изключване на вродени аномалии на отделителната система, особено  тези, при които е необходимо оперативно лечение.

Адекватното повлияване на инфекциите на пикочните пътища предпазва пациентите от хронифициране и развитие на ХБН.



 

ЕПИДЕМИОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С РЕЦИДИВИРАЩИ УРОИНФЕКЦИИ


Л. Пейчев1, Е. Хаджолян-Латифян2, М. Иванов3, В. Юрукова2 , З. Угринова3, П. Загорчев4, В. Грудева2
1 Катедра по Фармакология и Клинична Фармакология, МУ Пловдив
2 Център за Обучение и Развитие на Хомеопатията в България
3 Оздравителен Хомеопатичен Център „Фитолек”, София
4 ОАРИЛ - МБАЛ Шумен

Основания. С въвеждането на нови групи антимикробни средства в ежедневната медицинска практика се постигна значителен успех при лечението на инфекциозно-възпалителните заболявания на отделителната система. Наред с това, редица изследвания върху причините за екзацербация на уроинфекциите установяват нарастваща резистентност на микроорганизмите към антибиотиците и химиотерапевтиците, използвани за тази цел. Нараства необходимостта да бъдат използвани други средства и методи за запазване на постигнатия резултат след премахване на причинителите с антимикробни лекарства.

Цел на настоящето проучване е да се анализира семиологичния подход при избора на хомеопатична терапия при пациенти с рецидивиращи инфекции на отделителната система.

Материал и методи. Осъществено е мултицентрово, ретроспективно, открито проучване върху хомеопатичните досиета на 46 пациенти от различни възрасти (1-73 години) с рецидивиращи уроинфекции (М – 21.7% и Ж – 78.3%). Пациентите доброволно са потърсили помощта на 7 лекари хомеопати с различни медицински специалности в няколко здравни заведения у нас.
Анализирана е динамиката на семиологичните показатели на болните с уроинфекции на първия и последен преглед – локализация на оплакванията, усещания, модалности и съпътстващи признаци. Проучени са 390 рецепти с хомеопатични лекарства. Осъществено е епидемиологично проучване върху хомеопатичната терапия по следните критерии: честота на предписване на симптоматични и теренни медикаменти, брой хомеопатични медикаменти на пациент, вид на използваната терапия – само хомеопатия или комбинация хомеопатия плюс антибактериална терапия, фитотерапия и др. Данните са обработени със статистическия пакет на програмата SPSS.11 като е използван алтернативен и вариационен анализ.

Резултати. Значителен процент от болните 71,7% (33 пациента), след успешно антибактериално лечение, остават само на хомеопатична терапия за различно дълъг срок (от 1 до 50 месеца), 4,3% (2 пациента) използват хомеопатия и периодично включват антибактериални средства и 23,9% (11 пациента) комбинират хомеопатия и фитотерапия. Под влияние на хомеопатичното лечение се редуцира също броя на придружаващите заболявания с инфекциозно възпалителна етиология.
Заключение. Хомеопатичната терапия подобрява значително качеството на живот на пациентите с уроинфекции. Тя допринася за намаляване рецидивите на основното заболяване и съпътстващите инфекциозно възпалителни процеси. Прилагането на хомеопатия при уроинфекции с резистентна микрофлора отсрочва употребата на антибактериални средства и допринася за повишаване чувствителността на микроорганизмите към тях. Включването на подходящи хомеопатични медикаменти в комплексното лечение допринася за преодоляване психологическата нагласа на пациентите за неизличимост на болестта им.
 


ВЪЗМОЖНОСТИ НА ХОМЕОПАТИЯТА ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ОСТРИ, ПОВТАРЯЩИ СЕ ЦИСТИТИ .

 
Д-р А. Сзафински, кабинет обща медицина, Счечин, Полша

Цели: Представяне на възможностите на хомеопатията при лечение на остри, рецидивиращи цистити.

Подход: Анализ на случаите на рецидивиращи цистити с инфекциозен произход и на цисталгиите с чиста урина, които позволяват избор на съответните хомеопатични медикаменти.

Острите фази изискват най-често медикаменти за локално действие като Cantharis, Mercurius corrosivus, Capsicum annuum, Populus tremula, Pareira brava, Terebinthina, Equsetum hiemale, Arsenicum album, Phosphorus, Formica rufa, Sarsaparilla, Benzoicum acidum. Най-често те са избрани на базата на локални симптоми като вида на болката, проблеми с микцията, видът на урините и понякога общите съпътстващи симптоми. Понякога е необходимо намирането на причинните фактори като студа: Aconitum, стреса: Ignatia, Staphysagria, сексуалните връзки: Staphysagria или хормонална причина: предменструален синдром: Folliculinum. Това лечение може да бъде, ако е необходимо, съчетано с класическото лечение с антибиотици.

Рецидивите могат да се появяват повече или по-малко често и редувайки се с други болести. В този случай трябва да се мисли за медикаменти от псоричен псоро-туберкулиничен реакционен тип: Sulfur, Lycopodium, Natrium muriaticum, Tuberculinum. Ако рецидивите са все по-дълги съчетани с други болести с хроничен характер, трябва да се мисли за сикотичен реактивен тип и за медикаменти като Thuja, Medorrinum.

Друга възможност е асоциацията на основни медикаменти с етиологичната биотерапия като Collibacillinum.

Основното място остава за медикаментите от смесения псорично-сикотичен реактивен тип като Sepia, Silicea, които много често са предписвани.

За да се проследи цялостното лечение е необходимо да се разгледат всички условия: отключващите причини, локалните и общи симптоми при острите фази, терена на пациента и развитието на болестта. За да илюстрираме този подход можем да представим клиничните случаи на две пациентки. Едната с преобладаващ псоро-туберкулинов реактивен тип и другата – с преобладаващ псоро-сикотичен реактивен тип.

Резултат: Хомеопатичното лечение на острите рецидивиращи цистити най-често дава много добри резултати, предимно в превенцията на рецидивите, в комбинация евентуално с класическото лечение.

Заключение: Хомеопатичните медикаменти могат да имат важна роля при лечението на повтарящи се остри цистити, предимно  при превенцията, но също и при лечение на остри кризи, където могат да допълнят класическото лечение.
 


ТЕХНИКА НА ИЗПИСВАНЕ НА ХОМЕОПАТИЧНИ МЕДИКАМЕНТИ ПРИ РЕЦИДИВИРАЩИ ЦИСТИТИ


Д-р М. Иванов, Д-р З. Угринова, Катедра Фармакология и Клинична Фармакология, Медицински Факултет, МУ – София, Оздравителен хомеопатичен център „Фитолек”, София, Д-р Д. Грудев, Катедра Фармакология и Клинична Фармакология, Медицински Факултет, МУ – София

Клиничният опит в областта на хомеопатията показва, че могат да бъдат използвани различни пътища за подбор на хомеопатични лекарства, когато става въпрос за лечение на хронични и на чести рецидивиращи заболявания, включително и на рецидивиращи цистити. На практика, при такива заболявания, ние ползваме 4 основни пътища за предписване на подходящите хомеопатични медикаменти, които позволяват тези медикаменти да бъдат нагледно подредени в 4 квадранта.:

1. Симптоматичен път.

2. Път, съответстващ на патоанатомията, патофизиологията и патогенезата на съответното заболяване.

3. Път, съответстващ на етиологията на съответното заболяване и на факторите, които провокират неговото отключване или влошаване.

4.  Път, съответстващ на типа реакция и на чувствителния тип, включително и на конституционалния такъв.

Използването на тези пътища е много близко до лекарското клиничното  мислене, а това улеснява значително нашата работа като хомеопати. Прилагането на подобен подход свежда до минимум вероятността в лечението на хронични и на чести рецидивиращи заболявания да бъдат пропускани важни медикаменти и увеличава шанса за терапевтичен успех.

Тази техника на изписване е унагледена с примери от клиничната практика.
 
 



 
 

ХОМЕОПАТИЧНА ТЕРАПИЯ ПРИ НЕБАКТЕРИАЛНИ ЦИСТИТИ


Д-р П. Загорчев, Завеждащ ОАРИЛ, МБАЛ, Шумен, Медицински Факултет, МУ – Варна

Ключови думи: Небактериални цистити, цисталгия, интерстициален цистит;

Темата има за цел да представи клиничните форми на небактериалните цистити, при които хомеопатичния подход на лечение може да бъде ефикасен самостоятелен или комплементарен метод за повлияване.

Систематизирани са  клиничните форми на небактериалните цистити като е изготвен алгоритъм за конвенционален диагностично-лечебен подход.

На тази база авторът отделя клинични форми, при които етиологията, протичането и недостатъчния ефект на конвенционалното лечение дават основание за самостоятелно или допълващо хомеопотично лечение.

Разгледани са и нови теории във възникването на цисталгията и възможностите за повлияване на болевите симптоми с хомеопатични медикаменти с теоретично мотивирано място на действие върху ванилоидните рецептори.

Посочени са практическите схеми за симптоматично и теренно лечение при различните клинични форми на абактериални цистити, подкрепени със случаи от практиката на автора.
 
 



 

БОЛЕСТИ НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА

Доц. Ч. Славов, Урологична клиника, МУ – София
 
Простатната жлеза е орган, който пряко е свързан с гениталната и отделителната системи при мъжа. Поради това тя е обект на редица болестни процеси и заема важно място в човешката патология. Три са основните групи заболявания на простатната жлеза, които представляват особен интерес за клиничната практика:

І. Възпалителни заболявания на простатната жлеза:

Простатитите са голяма група заболявания от възпалително естество, което не винаги означава инфекциозен процес. Основният симптом, който обединява тази група е болката или дискомфорта в тазовата област у мъжа. С нарушенията в уринирането и съпътстващата еректилна дисфункция се оформя синдромо-комплекс, който се определя като хроничен тазов болеви синдром (СРРS).
По данни на Здравния статистически център на САЩ (NCHSD) близо 50% от мъжете са имали простатни симптоми в своя активен живот. Простатитът е заболяване, което засяга предимно млади мъже между 20 и 50 години и има четири разновидности:

1/ Остър бактериален простатит; 2/ Хроничен бактериален простатит; 3/ Хроничен небактериален простатит; 4/ Асимптоматичен възпалителен простатит.
Диагностиката и лечението на отделните разновидности изисква инивидуален подход и висока степен на отговорност в предвид на усложненията, които могат да последват.

ІІ. Доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ).

Това е едно от най-честите заболявания на простатната жлеза, което се проявява след 50 годишна възраст. Доказано е, че 50% от мъжете на 60 години имат ДПХ и с напредване на възрастта този процент нараства. ДПХ се дължи на хиперплазия на парауретралните жлези, което води до появата на две групи симптоми: иритативни и обструктивни. Докато в близкото минало основен метод на лечение беше хирургическия подход, то през последните 10-15 години се налага консервативната терапия. Три са основните групи медикаменти за лечение на ДПХ понастоящем:

1/ Алфа-1 адреноблокери;
2/ Инхибитори на 5-Алфа-редуктазата;
3/ Препарати от растителен произход.
И в този случай, както и при простатитите е необходим инивидуален подход и точна преценка за избора на подходяща терапия.

ІІІ. Карцином на простатната жлеза.

 Карциномът на простатната жлеза е злокачествено заболяване, което заема 21% от всички неопластични заболявания при мъжа. Обикновено боледуват мъже над 50 годишна възраст, но в последно време нараства делът на по-млади пациенти. Ранните стадии на това заболяване протичат безсимтомно, което изисква висока степен на развитие на превантивната медицина. Основните симптоми са дизурията, затрудненото уринира и хемоспермията. Доказването на болестта изисква изследване на туморни маркери (PSA) и биопсия. Лечението е консервативно и хирургическо.

В заключение може да се определи, че един от най-важните патофизиологични механизми на симптомите при болестите на простатната жлеза са конгестивните процеси в самата жлеза и тазовото дъно у мъжа. Лечението в тази насока до голяма степен облекчава страданието на пациента.



 

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ХОМЕОПАТИЯТА В ЛЕЧЕНИЕТО НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА


Д-р И. Несторов, Катедра Фармакология и Клинична Фармакология, Медицински Факултет, МУ – София, Кабинет хомеопатия и педиатрия, София

Ключови думи: хомеопатия, простатна жлеза, конгестия, хроничен тазов болеви синдром.....

През последните години заболяванията на простатната жлеза като цяло бележат значим ръст, независимо от видимо подобрените социално-битови условия, обща здравно-полова култура и неоспоримите възможности на съвременните химиотерапевтични средства в борбата с инфекциозните агенти. Наблюдава се и антиципация на някои нозологични единици - Доброкачествена простатна хиперплазия /ДПХ/ и Карцином на простата /КП/.

Причините са мултиетиологични - променен начин и стил на живот- хранене, двигателна активност, полов живот, космополитно общество и наложителна стресова адаптация. Тези фактори са в основата на променената имунологична и вегето-съдова реактивност при пациентите – водеща нерядко до незадоволителни терапевтични резултати.

Авторът разглежда възможностите на хомеопатията  като самостоятелен и като  комплементарен метод в лечението на някои от заболяванията на простатната жлеза- Хроничен тазов болеви синдром;  Хроничен небактериален простатит,  Асимптоматичен възпалителен простатит; Доброкачествена простатна хиперплазия и др.

Подчертават се добрите и терапевтични възможности за купирането на субективните симптоми, лечението на конгестивните процеси и профилактиката на склеротичните и нео-процеси в простатната жлеза. Въпреки индивидуалния подход и съпътстващата терапия на терена, се предоставя лесно приложим  алгоритъм на лечение с хомеопатични медикаменти. Акцентира се и върху тясната колаборация между лекаря-хомеопат и специалиста-уролог, гарантираща успеха на лечението.



 

SABAL SERRULATA И CONIUM MACULATUM В ЛЕЧЕНИЕТО НА ДОБРОКАЧЕСТВЕНА ХИПЕРПЛАЗИЯ НА ПРОСТАТАТА


Д-р И. Енев, Медицински Факултет, МУ – Варна, Кабинет обща медицина, педиатрия, хомеопатия, Враца

Доброкачествената хиперплазия на простатата засяга мъжете над 50 години.

В зависимост от общото състояние на болния, придружаващите страдания и степента на инфравезикална обструкция могат да се изберат три типа терапевтично поведение:  активно наблюдение, фармакологично лечение или оперативна интервенция.
 


Макар и “минимално инвазивна”, трансуретралната резекция е свързана с определени периоперативни и постоперативни усложнения: хеморагия, синдром на трансуретралната резекция, малфункция на катетъра, развитие на уретрална стриктура и контрактура на шийката на пикочния мехур, инфекция на пикочните пътища, дълбока венозна тромбоза и евентуално белодробна тромбоемболия, смущения от страна на сърдечносъдовата, храносмилателната и централната нервна система.

При полиморбидни пациенти, на лечение с множество медикаменти оперативното лечение е рисковано и противопоказано, а лечението с конвенционални медикаменти може да бъде свързано с неприемливи странични ефекти: замайване, гадене, ортостатична хипотония, чувство за умора; рядко може да се наблюдава приапизъм, левкопения, намалено либидо, ангинозни пристъпи.

Хомеопатичното лечение със Sabal serrulata и Conium maculatum съответства патофизиологично на диначинната и статична компонента, участващи в симптомокомплекса на ДПХ.

Авторът разглежда симптоматичното лечение на ДПХ с  тези два хомеопатични медикамента при полиморбидни пациенти. Наблюдавани са 18 пациента в продължение на 3 години, лекувани между 4 и 18 месеца за симптоматична ДПХ със Sabal serrulata и Conium maculatum.
 



 

МЯСТО НА ХОМЕОПАТИЯТА В КОМПЛЕКСНАТА ТЕРАПИЯ НА ПОЛИМОРБИДНИ  ПАЦИЕНТИ


Доц. Р. Радев, Секция фармакология и клинична фармакология, МУ – Стара Загора

В настоящата презентация е направен опит да се определи мястото на хомеопатичния подход в комплексната терапия на полиморбидни пациенти, чийто брой както у нас така и в световен мащаб постоянно нараства поради застаряване на населението и неговото “сикотизиране” в резултат на неправилен начин на живот и увеличаване на вредностите от околната среда.

Като последица от това все по-често се наблюдават пациенти с по няколко заболявания и съответно приемащи в рамките на един лечебен курс значителен брой алопатични лекарствени средства, предписани им по правилата на “официалната” медицина. Този феномен, означаван като “полипрагмазия” на практика се изразява в замъгляване на клиничната картина, излизане на преден план на нежеланите лекарствени реакции и неподходящи лекарствени взаимодействия.

Включването на хомеопатично лечение при такива пациенти често води до подобряване на терапевтичния резултат, отбременяване на организма на болния от натоварването с химически съединения и не на последно място до финансова изгода.

Обсъждане и изводи. Клиничната практика показва, че лечението на полиморбидни пациенти с методите на конвенционалната медицина е значително затруднено. Въвеждането на алтернативни методи като хомеопатия води до оптимизиране на лечебния процес и благоприятно повлияване на съотношението полза/риск от гледна точка на клиничната фармакология. Този интегративен подход показва следните преимущества:
 



 

ХОМЕОПАТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НА ПАЦИЕНТ С ХИПЕРТРОФИЯ НА ПРОСТАТАТА


М. Михайлова1, А. Пандурска2, Г. Ставревa2, Д. Пендичева2,
А. Димитрова3
1Хомеопатичен кабинет, Плевен, Катедра по биохимия;
2 Катедра по фармакология и клинична фармакология;
3 Катедра по патофизиология,
Факултет по Медицина, Медицински Университет – Плевен

Касае се за пациент КК, 74-годишен, пенсионер, с анамнеза за хипертрофия на простатата от 7 год, с дизурични смущения и чести позиви за уриниране, отделяне на малко количество урина на тънка струйка; парене между микциите; непродуктивни напъни с болка в малкия таз; няма видими промени в цвета на  урината; болки в кръста с ирадиация към дясна ингвинална област; виене на свят сутрин при ставане от леглото; циркулаторни смущения в долните крайници.

Схема за хомеопатично лечение за 1 месец:

Staphysagria 15CH  5 гранули сутрин на гладно за 7 дни, след това 1 доза глобули седмично (общо 4 дози)

Conium maculatum 9CH 5 гранули вечер преди лягане за 28 дни

Medorrhinum 30CH 1 доза глобули 2 пъти месечно (общо 2 дози).

На контролен преглед след 1 месец – подобрено общо състояние, нощните позиви за уриниране са се ограничили, чуството за парене е изчезнало.

Назначена лечебна схема за 1 година.

Отчита се трайно подобряване на субективната симптоматика и обективния статус по отношение уро-гениталното заболяване и костно-ставните проблеми.



 

LYCOPODIUM КАТО СИМПТОМАТИЧНО ЛЕКАРСТВО И КАТО ЛЕКАРСТВО НА ТЕРЕНА В ПРАКТИКАТА НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИЯ ЛЕКАР


Д-р И. Сугарев, Амбулатория за първична медицинска практика, Банско

Целта на показаните случаи  е  да  се илюстрира клиничното показание на голям и често предписван медикамент от псоричната група, прилаган както за симтоматично, така и за теренно лечение.

Представени са възможните грешки които се допускат, при фаворизиране на понятието  “чувствителен тип”.

Анализира се приложението на Lycopodium при 16 души с високо кръвно налягане, стомашно-чревни оплаквания, рецидивиращи УНГ и дихателни заболявания, дислипидемия и  определени характерови особености.

Извадката е направена на базата на листата от 1336 здравно осигурени лица, от които 1008 над 18 годишна възраст.

Lycopodium e предпочетен при пациенти, боледуващи едновременно от хипертония, диспептични смущения, язвена болест, дислипидемия,  уролитиаза,  рецидивиращи  УНГ  инфекции, разширени вени и хемороиди.

Подбрана е  група от 25 пациенти, като от тях са проследени 16.  Девет души са отпаднали от наблюдението поради недовършване на лечението.

В някои случаи Lycopodium e прилаган самостоятелно, в други заедно с други лекарства за теренно лечение  /Psorinum,  Staphysagria, Thuya, Calcarea carbonica /.

При показаните 16 случая се повлияха всички симптоми, състоянието на пациентите беше проследено в дълъг период от време и въздействието беше трайно.
 



 

ХОМЕОПАТИЧЕН   ПОДХОД   ПРИ   ЛЕЧЕНИЕ  НА БЪБРЕЧНО –КАМЕННА    БОЛЕСТ


Д-р В. Грудева,  Катедра Фармакология и Клинична Фармакология, Медицински Факултет, МУ – София,  Кабинет хомеопатия, неврология, София,
Д-р Е. Хаджолян-Латифиян,  Медицински Факултет, МУ – Варна, Кабинет хомеопатия,  вътрешни болести, Варна

Целта на настоящата презантация е да уточни мястото на хомеопатичния терапевтичен метод при комплексната профилактика и лечение на бъбречно-каменната болест.

Заболяването е широко разпостранено. В света има ендемични райони, където е особено често. За съжаление такъв район е и нашата Родина. Заболяват най-често хора между 40-60 годишна възраст. Нараства честотата на прояви на болестта и в детската възраст.

Обърнато е внимание на възможностите на хомеопатичните лекарствени средства за профилактика и терапия на бъбречните кризи, разгледани са различни хомеопатични медикаменти, подпомагащи функцията на бъбреците, начин на предписване, комбинация между отделните лекарства.

Както при всеки хронично протичащ здравословен проблем, така и при лечението на бъбречно-каменната болест, важно място заема правилният избор на медикаментите според хроничния начин на реакция и според чувствителния тип на пациента.

Чрез кратко представяне на подбрани клинични случаи е обосновано предписването на симптоматични и теренни медикаменти, като е обърнато внимание на особеностите на отделните хомеопатични лекарства и взаимодействията между тях.

Хомеопатичният терапевтичен метод може да бъде самостоятелен при леко и средно тежко протичаща бъбречна колика, а при тежко проявена е допълващ метод на лечение.

След приема на подходящи медикаменти за терена, при голяма част от пациентите се наблюдава намаляване силата на бъбречните колики, разреждането им във времето, както и възможността да бъдат купирани само с хомеопатични лекарствени средства или в комбинация с по-леки болкоуспокояващи или спазмолитични медикаменти.

Хомеопатичният терапевтичен метод е много подходящ и е желателно да бъде включен в комплексната лечебна схема на всеки пациент с уролитиаза.
 



 
 

ФАРМАЦЕВТИЧНИ ГРИЖИ

Проф. З. Димитрова, Катедра по организация и икономика на фармацията, Фармацевтичен факултет, МУ – София

 Живеем във време, когато болните проявяват огромно желание да получат повече информация за лечението на тяхното заболяване.

Този феномен наричан “вълчи апетит” за лекарствена информация се проявява едновременно с необходимостта от фармацевтично обслужване, насочено към болния, наречено “Фармацевтични грижи”, аргументирано от професионалната и регулаторната литература.

Нуждата от фармацевтични грижи се подкрепя от факта, че над 50% от предписаните лекарства по рецепти се приемат неправилно.

Фармацевтичните грижи представляват ново фармацевтично обслужване на болните в аптеките, основано върху подхода разходи-ефективност, което включва като задължителен свой елемент и консултиране на болния.

Мисията на практикуващите фармацевти днес е да помогнат на болните да постигнат най-доброто използване на предписаните им лекарства.

В ЗЛАХМ приет през 1995 г. и изменен и допълнен през 2000 г. към функцията на аптеката “отпускане” на лекарствата вече се добавя като задължително изискване и “консултиране на пациента”. По този начин ЗЛАХМ изисква фармацевтът да стане по-активен при обслужването на болния с лекарства и да гарантира, че болният е разбрал добре назначеното му лекарствено лечение и ще спазва определения му лекарствен режим, за да се постигне желания терапевтичен резултат. Подготовката на фармацевтите им позволява да знаят винаги каква лекарствена информация да дадат на пациента. Но за да бъдат убедителни, да умеят да осигуряват подходяща обратна връзка, да се научат да слушат ефективно и да накарат болния да им се довери, те трябва да получат и необходимите знания и умения за ефективно комуникиране.

Концепцията за фармацевтични грижи, разработена от  проф. Линда Странд и проф. Чарлз Хеплер се посрещна с ентусиазъм в много страни. Чрез внедряването на фармацевтични грижи, фармацевтите осъществяват обществено-полезна дейност - поемат своя дял от отговорността за решаване проблемите на лекарствената терапия на болните в съответствие със своята професионална компетентност. При тяхното оказване лекарите, сестрите и помощник фармацевтите също имат важна роля. Но фармацевтите поемат своята отговорност и изпълняват водеща роля на координатори при сътрудничеството с другите специалисти и болните за подобряване на лекарствената терапия.
 


ОТИТИ И БОЛКИ В ГЪРЛОТО, ХОМЕОПАТИЧНИЯ СЪВЕТ НА ФАРМАЦЕВТА


Д. Чакърова, фармацевт, аптека ТУПСИ, Асеновград

Все повече пациенти проявяват интерес към хомеопатията, откъдето и необходимостта за изучаване на този медицински терапевтичен метод и от фармацевта.

Болки в гърлото – Фармацевтът може да даде съвет само при наскоро появили се болки в гърлото, отговарящи на възпаление вследствие простуда или намиращи се в грипен контекст. При съвета на фармацевта насочващи белези са етиологията, вида на болката, локализацията, особените усещания и придружаващите общи симптоми.

Беладона – сухота на лигавицата, температура с изпотяване, болка с усeщане за пулсиране.
Меркуриус солубилис – хиперсаливация, жълтеникав език с отпечатъци на зъбите върху него.
Фитолака – остра болка ирадираща към ушите и врата при преглъщане, обща скованост.
Лахезис – болка в ляво, трудно се преглъщат течности.
Ликоподиум – при ангина локализирана в дясно, преминаваща в ляво.
Апис мелифика – парещи, щипещи, облекчаващи се от студени напитки болки.

Отити – Фармацевтът може да се намеси само в конгестивната фаза, която е много кратка и своевременно трябва да избере най-подходящ хомеопатичен монопрепарат.

Аконитум – внезапна оталгия след простуда,  проявяваща се предимно нощем, суха кожа, висока температура.
Беладона – пулсираща болка, висока температура, изпотяване.
Хамомила – непоносимост към болката, към свръхчуствителни личности.
Ферум фосфорикум – пациентът е уморен и бледен, температура 38-38,5
Капсикум – при пробождащи като нож болки, влошаване от студено, не се облекчават при затопляне.
Арсеникум албум – изгарящи болки, облекчаващи се при затопляне.

Разгледана е еволюцията на оборота на хомеопатичните лекарствени продукти по години в аптеката, както и относителния им дял спрямо конвенционалните лекарствени продукти, хранителните добавки и билките.
 


ЕПИСТАКСИС или КРЪВОТЕЧЕНИЯ ОТ НОСА, УРИНАРНИ СМУЩЕНИЯ ПРИ БРЕМЕННОСТ


П. Иванов, фармацевт, Аптека ХЕРА, София

Целта на настоящото резюме е да разгледа възможностите за хомеопатичното повлияване на кръвотечението от носа и на урнарните смущения при бременност. От страна на фармацевтите, не може да се говори за  лечение, а само за симптоматично компенсиране на оплакванията, до момента в който на пациента може да се окаже квалифицирана,  компетентна  помощ от лекар.
Често предлагани медикаменти до срещата с квалифициран персонал при епистаксис:

1. При кръвотечение дължащо се на травматизъм – Arnica 9CH.
2. При кръвотечение от носа с ярка , блестяща ясночервена кръв, без особена болка – Мillefolium 5 CH
3. При склонност към повтарящи се носни кръвотечения – Phosphorus 15 CH.
4. При кръвотечение дължащо се на инфекциозно заболяване – Ferrum phosphoricum 9CH.
5. Във всички случаи на кървене, за борба с анемията и умората, резултат от загуба на физиологична течност – China rubra 9CH

Най-чести хомеопатични медикаменти от съветите на фармацевта при уринарни смущения при бременност:
1. Парене в уретрата по време на уриниране или усещане за капка урина, изтичаща след уриниране - Staphysagria 9 CH , 4 – 5 пъти на ден по 5 гранули
2. Чести позиви за уриниране с усещане натиск върху пикочния мехур- Sepia 9 CH , 4 – 5 пъти на ден по 5 гранули.
3. Режеща болка преди, по време и след уриниране - Cantharis 9CH , 4 -5 пъти на ден по 5 гранули.
4. Болки в уретрата след уриниране, като от парене и убождане - Equisetum 5 CH, по 5 гранули, след всяка микция.
 



 

ХРЕМА – ХОМЕОПАТИЧНИЯ СЪВЕТ НА ФАРМАЦЕВТА


Е. Димитрова, фармацевт, Аптека ЖЕНИ, Кюстендил

Острата хрема е леко заболяване, най-често с инфекциозен вирусен произход или появяващо се след настиване.
Тя се благоприятства от температурните колебания и сезонните промени, може да има и епидемичен характер.

Профилактично и при признаци на настинка или грип съпроводени с остра хрема можем да препоръчаме следните хомеопатични медикаменти :
Oscillococcinum, Coryzalia, Sambucus nigra, Sticta pulmonaria, Nux vomica, Aconitum napelus, Belladonma, Gelsemium, Euphrasia officinalis, Alium cepa, Arsenicum album, Kalium jodatum, Kalium bichromicum, Pulsatilla, Hydrastis, Hepar sulfur, Bryonia, Pyrogenium, Dulcarnara, Rhus toxivodeutron, Sulfur jodatum

Голямо предимство на хомеопатичното лечение на хремата е фактът, че се избягват неприятните странични ефекти на традиционните алопатични лекарства, като например капките за нос (особено неприятни за децата), по-голяма част от които не трябва да се прилагат повече от 3 до  5 дни, или водят до лезия на носната лигавица.
Често, като фармацевти в аптеката ние трябва да даваме консултации и да препоръчваме подходящо лечение на пациентите само по един или няколко признака или по общите симптоми на заболяването. Това налага ние да бъдем максимално компетенти, добре да познаваме хомеопатичните лекарства, за да можем да дадем бърз и ефикасен съвет на своите пациенти.
 
 



 

НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗНАНИЯ В ОБУЧЕНИЕТО НА СПЕЦИАЛИСТА ПОМОЩНИК- ФАРМАЦЕВТ ПО ХОМЕОПАТИЯ.


М. Филипова, фармацевт, Д-р П. Колчакова, Медицински колеж - Пловдив

Хомеопатичното лекарство заема все по значимо място в ежедневието на фармацевтичната практика.

Цел: Проучване на необходимостта от знания по хомеопатия като част от учебния процес за специалистите помощник-фармацевти .
Граници на  хомеопатичните знания, достатъчни и необходими за помощник-фармацевта, изхождайки от приоритетите на работата му в аптеката.

Методи : Социологическо проучване(анкети) , математическо-статистически (графичен), сравнителен, документален.

Резултати: Проведохме две анонимни анкети с колежани от І ви курс помощник – фармацевти, при сравнително еднакви условия:
- първата анкета през учебната 2003-2004г.
- втората - през учебната 2005 – 2006г.

Сравнявайки резултатите между двете анкети се отбелязва увеличаване броя на анкетираните по отношение на информираността им: 86% срещу 100%. Анкетираните показват, че знанията по хомеопатия са недостатъчни: 79% срещу 81%; 2% знаят достатъчно  и 7% не  могат да преценят. С желание да се обучават по хомеопатия през 2003г. са 95% срещу 86% през 2006г., да работят с хомеопатични лекарства в аптеката са 88%,  5% не желаят да работят и 7%  не могат да преценят.

Изводи: Резултатите от проучването показват, че въведеното през учебната 2002 – 2003г. обучение по хомеопатия като свободно избираема дисциплина(СИД) с хорариум 15 часа е недостатъчно, поради което предлагаме хомеопатия да влезе в учебния план като редовна дисциплина в рамките на един семестър(ІV или V) с хорариум 30 часа. За желаещите завършили обучението си преди 2003г. могат да се организират краткосрочни курсове като СДК.