Д-р Самуел Ханеман
Кристиян-Фридрих Самуел Ханеман е роден на 10 април 1755 г. в гр. Майсен,  провинция Саксония в семейството на живописец в местната порцеланова фабрика. Той получава първоначалното си образование в домашни условия, а след това в местното училище. Независимо от успехите на сина си в училище, поради скромното си материално положение баща му решава да го изпрати като чирак при един роднина-търговец в Лайпциг. Изключителните му успехи обаче стават причина директорът на училището да се застъпи за талантливия ученик, да го запише безплатно в училището и дори да го настани в собствения си дом.
В Майсен Ханеман получава класическо образование, тук се събужда интересът му към философията и естествознанието. Двадесетгодишен владее вече осем езика - немски, английски, френски, италиански, гръцки, латински, еврейски и арабски.

След като завършва местното училище, Ханеман се записва в лайпцигския университет, като междувременно се издържа с уроци по чужди езици и с преводи.

След две години - през 1777 година Ханеман напуска Лайпциг и отива във Виена, където е най-известният по онова време медицински университет. Тук той приема длъжността домашен лекар и библиотекар при барон фон Брукентал в Херманщад. През 1779 година Ханеман защитава в Ерланген докторската си дисертация "За причините и лечението на гърчовите заболявания" ("Conspectus adfectorum spasmodicorum aetiologieus et therapeuticus") и получава диплом за доктор по медицина с право на лекарска практика.

През 1781 година като околийски лекар в Хамерн, недалеч от Магдебург, той се оженва за дъщерята на един аптекар от Десау, от който брак има четири дъщери и един син.
След три години Ханеман се премества в Дрезден.

През 1791 година, благодарение на изследванията си в областта на химията, той е избран за член на Академията на науките в Майнс. Неговият "Аптекарски лексикон" се превръща в стандартен учебник за онова време, което става причина да бъде избран измежду всички лекари в Германия да стандартизира немската фармакопея. В Дрезден Ханеман написва и своя трактат за отравянето с арсеник.

В края на осемнадесети век основните методи на "лечение" всъщност са масивни кръвопускания, назначаване на огромни дози очистителни, потогонни, слюногонни и други "очистващи кръвта" лекарства, лекуване с живак, арсен, цинкови и оловни соли и пр. Недоволството на Ханеман от практическата медицина по това време и неговата научна добросъвестност стават причина в крайна сметка той да се откаже от медицината и да се пресели отново в Лайпциг.

Ето какво пише по този повод на един свой приятел: "За мен бе изключително мъчение да вървя в тъмнина винаги, когато трябваше да лекувам болния и да предписвам според една или друга хипотеза за болестите вещества, които дължат своето място в Материя Медика на някакво произволно решение...Скоро след като се ожених изоставих медицинската си практика, за да не поемам повече риска да навредя и се залових усилено със занимания по химия и литература."

Превеждайки една статия за хининовата хора от английското ръководство на известния тогава проф. Кулен,  Ханеман е поразен от резките противоречия относно лечебните ефекти на този препарат и решава да изпита действието на това лекарствено средство върху себе си.

Ето как сам описва опита: "В началото краката и върховете на пръстите ми станаха студени; станах отпуснат и сънлив; след това получих сърцебиене и пулсът ми се усили и учести, получи се нетърпимо безпокойство, треперене, слабост във всички крайници; след това - пулсиране в главата, зачервяване на бузите и жажда - накратко, един след друг се появиха всичките симптоми, които обикновено са характерни за периодичната блатна треска, макар и без повишаване на температурата.
Накратко, дори онези симптоми, които се наблюдават редовно и са особено характерни се появиха до един - притъпеност на ума, схващане на всички крайници и най-вече неприятноо усещане на вцепененост някъде по периоста на всички кости на тялото. Тази криза продължаваше два или три часа всеки път и започваше отново, ако повторех тази доза, иначе не; спрях я и бях отново в добро здраве."
"С този пръв опит - казва той на друго място - за пръв път пред мен просветна зората на новите, ясни дни в лечебната наука; това просветление ми показа, че лекарствата могат да излекуват болестите единствено посредством собствените си болестотворни въздействия върху здравия организъм, и че между симптомите на болестта и симптомите на лекарствената болест трябва да има отношение на подобие."
 

След този пръв опит Ханеман ескпериментира още шест години преди да узрее и укрепне доказателствената сила на новата му идея. Той публикува за пръв път своето ново учение в списанието на Хуфеланд. През 1805 година на латински език, сиреч с послание към образованите лекари излиза първата му статия за опитите с лекарствата: "Fragmenta de viribus medicamentorum positivis, sive in sano corpore humano observatis". Скоро след това се появява и статия на немски - "Heilkunde der Erfahrung" - в която за пръв път се споменава думата хомеопатия.

Идеите на Ханеман относно новооткритата лечебна система се оформят окончателно в следващите няколко години.

През 1810 г. е публикуван първият му цялостен завършен труд, посветен на основните принципи на хомеопатията - "Органон на лечебното изкуство". До смъртта му тази книга е преиздавана и преработвана пет пъти. Последното, шесто издание той подготвя непосредствено преди смъртта си. Прочитът на всичките издания показва колко трудно, колко удивително интересно и в същото време колко прагматично и земно е било развитието на тази чудесна лечебна система.

Странното в известен смисъл название на книгата е заимствано от примера на Аристотел, чиито различни съчинения за логиката са събрани в едно съчинение наречено “Органон”.

Логиката - изкуството на мисленето - е оръдие на изследванията и откритията. Ханеман нарича своя метод на медицинска логика оръдие, с помощта на която лекарят има възможност да открива най-добрите средства против болестите.

Без съмнение непосредствен пример за заглавието на книгата е и философът Френсикс Бейкън, чиято втора книга от събраните му съчинения е озаглавена "Novum Organum" и излага новия начин на мислене, който при научните изследвания трябва да доведе до небивало развитие на познанието. Претенцията на Ханеман е, че с това произведение той прави за медицината това, което Бейкън е направил за науката въобще. Факт, който е бил приеман като нечувана дързост, но който безусловно ще бъде потвърден впоследствие.

Още в самото начало върху нечувания дотогава реформатор дружно се нахвърлят както лекарите, така и аптекарите - последните поради директната заплаха за собствените си доходи. Отхвърлен от представителите на медицината, Ханеман написва адресирана към широката публика статия, която е приета изключително добре. Ентусиазмът на обществеността спасява новото учение, а в същото време принуждава и някои специалисти да му обърнат внимание.

Въпреки че още преди Ханеман е имало лекари, подчертаващи потребността от преустройство на фармакологията и осъждащи употребата на лекарствата въз основата на древни предания и фантастични изводи никой преди това не се е изказвал така безусловно по този въпрос: "Вече трябва - пише той в 1808 г. - да признаем гръмко и всенародно, че нашата фармакопея се нуждае от коренна промяна. Злото дотолкова се е вкоренило и узряло, че срещу него няма да помогне кротката отстъпчивост на Ян Хус; тук са потребни целият огън и настойчивост на непоколебимия Мартин Лутер."

Настойчивостта на Ханеман не остава без отговор. През 1811 г. - една година след отпечатването на първото издание на неговия Органон на рационалната медицина той се преселва в Лайпциг, воден от желанието да получи независима катедра и клиника за практическо оправдание на своята теория. Деканът на факултета обаче му забранява лекарска практика и изисква вноска от 50 талера за нов изпит, на основанието, че дипломата му е получена от друг университет. В отговор на предизвикателството Ханеман написва статията "Хелеборизмът на старците"* ( Heleborismus veterum), която благодарение класическата си ученост е приета благосклонно от медицинската общественост.

Възпрепятствуван свободно да развива системата си, Ханеман изпраща писма на много лекари и ги кани при себе си, като постепенно събира група привърженици, които стават и неговите най-пламенни сътрудници. С тяхна помощ през 1811-1819 година излиза една от най-важните и до днес книги по хомеопатия - Чиста материя медика (Reine Arzmittellehre - в английските издания Materia medica pura) - в ШЕСТ големи тома, включваща изследванията върху ШЕСТДЕСЕТ И ДВЕ лекарства.

През тези години нараства и влиянието на хомеопатията в медицинските среди, което е пряк резултат от успехите й при лечението на тифните и холерните епидемии, разпространили се по това време в Европа. Така например през 1813 г. в Лайпциг Ханеман лекува с хомеопатични лекарства 183 случая на коремен тиф без да загуби нито един пациент!!

През 1820 г. Ханеман е извикан да лекува поразения от апоплексия фелдмаршал княз Шварценберг. Въпреки че състоянието на болния е неизлечимо, неговата смърт, настъпила след неодобрено от Ханеман кръвопускане става повод за бързо разчистване на сметките с ненавистния реформатор. С решение на лайпцигския медицински факултет и по разпореждане на правителството на Ханеман е отнето правото да приготвя и сам да раздава своите лекарства.

От това бедствено положение го спасява херцог Фердинанд, който през 1821 г. поканва знаменития лекар като лайб-медик в своя двор в Кьотен и му разрешава медицинска практика в цялото херцогство.

В Кьотен Ханеман развива голяма практика и при него се стичат болни от цяла Европа, а последователите му стават все по-многобройни, той доразвива и усъвършенствува изобретената от него терапевтична система.

През 1828 година излиза от печат монументаният му труд "Хронични болести" ("Die chronischen Krankheiten") в чиито четири тома е представена ясна и стройна теория за произхода на хроничните заболявания, и е описан начина на приготвяне и приложение на специфичните лекарства за тяхното лечение.

В Кьотен след 43 години брак умира неговата съпруга. Синът му емигрира от Германия и изчезва безследно. Дъщерите му се омъжват. Ханеман остава сам.

Тогава той се жени повторно за французойката Мелани д'Ервилли Гойе и се преселва в Париж - люлката на световния интелектуален елит по това време. След пристигането си във Франция Ханеман получава от най-високопоставено място разрешение за практиката си. Франция става мястото, откъдето хомеопатията наистина се разпространява по целия свят. Тук Ханеман прекарва и последните най-зрели години от живота си.
Умира в Париж на 2-ри юли 1843 година на 89 години, заобиколен от всеобщото уважение и любовта на всички заобикалящи го.

Едва ли би стигнала цяла книга, за да се споменат всички заслуги на Ханеман за развитието на теорията и практиката на медицината. Ето само някои от тях:


С невероятната сила на своя интелект Ханеман разчупва не само хилядолетните предразсъдъци в медицинската практика на своето време. Дори днес, сто и петдесет години след неговата смърт неговият гений продължава да руши закостенелите ни представи за света, човека и космоса. Дори днес Ханеман е прекомерно напредничав, за да могат неговите толкова прости и ясни идеи да бъдат възприети без предубеждение, а с отворено сърце и ясен ум.
За съжаление, достойната оценка на неговото невероятно дело ще бъде направена сигурно от идните поколения. Без съмнение, тогава всички ще осъзнаят, че за развитието на медицината Ханеман е това, което е Айнщайн за развитието на физиката.

©Д-р Иван Енев